Човекът и светът в Чичовци

Вече няколко десетилетия българското литературознание търси свои подходи към „Чичовци“. Дълго време отминавана като несериозна и лека, като причудлива и „нехарактерна“, тази творба възкръсна за българското хуманитарно мислене през шестдесетте години на нашия век. Още през 1952 г. Владимир Василев прави отделни важни наблюдения, но истинската първооткривателска заслуга за сериозното научно изследване на „Чичовци“ принадлежи на Милена Цанева. В своята студия „Вазовите „Чичовци“ тя поставя редица основни проблеми и изказва съждения, които стават основа за по-нататъшни изследвания. Не мога да не отбележа и няколко интересни работи от 70-те години. Нараства интересът към хумористичното начало във Вазовото произведение, предлагат се изводи за неговата композиция и сюжетостроенето. Осемдесетте години отправят поглед към връзките на „Чичовци“ с българската и руската повествователна традиция. Излизат и две статии с безспорен принос в търсенето на нови подстъпи към творбата. В „Към феномена „Чичовци“ на Снежана Зарева литературоведската теза за въздействието на произведението като вторичен художествен примитив е ориентирана от едно народопсихоложко проникване в проблемите, а в „Чичовци“ на Вазов и „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов“ Симеон Янев търси мястото на „Чичовци“ в историята на българската литература, изхождайки от литературоведско-културологични позиции, като концентрира вниманието си върху проблема за пародийното