През далнините на епохи и събития (Срещи и разговори с Дора Габе)

Още през 1953—1954 г., когато работех върху забравения и охулен писател Петко Ю. Тодоров, съм разпитвал Дора Габе и съм я молел при всяка наша среща да ми разказва за четворката от сп. „Мисъл“. Интересуваха ме и интимните и връзки с Яво ров, разбира се. Но тогава тя ревниво криеше фактите, не даваше да се надникне в писмата, тревожеше се, ако някъде проникнеше нещо. Не без основание може би. Да не забравяме, че времето беше сурово, господствуваше тоталното опростителство в областта на естетиката, вулгаризираше се теорията за класовата борба и се прилагаха елементарни схеми към писателите от наследството. Половината Яворов, половината Славейков бяха зачеркнати. Същата съдба постигна целият П. Ю. Тодоров и целият д-р К. Кръстев. „Мисъл" бе обявена за крепост на реакцията и антиреализма. А имаше друго. В периода на масовото обезличаване на творците самата творческа личност не беше на почит, защото се отделяше и стърчеше над другите. На самия интерес към нея се гледаше като на нещо нездраво и съмнително, като на неизживян индивидуализъм. Такива жанрове като есето, интервюто, мемоарът бяха низвергнати и не същесъществуваха, те се приписваха изцяло на жълтата преса с нейния булеварден интерес към интимностите, скабрьозностите и скандалностите в литературните среди, изместващи главното и определящото - лютите класови битки между двете направления - реализма и антиреализма. Произведенията се разглеждаха откъснато от живота и лич ността на техните създатели, встрани от всякакъв психологизъм. Грамади от предубеждения трябваше да се преодолеят, за да се стигне до истината за стойността на противоречивите творци и творби. Битката се поведе в името на диалектиката, срещу плоскомислието на догматиците и умъртвяващите схеми на теоретичната схоластика. И в тази борба - наред с всичко останало - даде своя при нос и мемоаристиката, гледана също така с недобро око от мрачните фанатици на позитивизма и клеймена най-често като субективистично познание, сиреч неверно, изкривено, произволно, частно и т. н. Истинско събитие беше да се напише някой спомен за някого от миналото и B него да се разкажат конкретни случки и преживелици, вместо да се преповтарят втръс налите се клишета и строго определени епитети. Но животът се оказа по-мощен от приумиците и предразсъдъците, литературното развитие опровергава скудоумните теоретизации и след засилване на интереса към творческата личност и на нейното окръ жение трябваше задължително да се обърнем към ония, които бяха свидетели и участ ници в литературното брожение в близкото минало и знаеха толкова много любопитни подробности из тогавашния културен живот. Те не биваше да си отидат, без да ги разкажат, защото незаписаното слово е невъзстановимо.