Дали от утре няма гилотината и хляба да ни реже...

Кирил Кадийски направи достояние на българския читател най-доброто от Верлен, Бодлер, Рембо. Предпочитанието към конкретен творец издава чрез неговия преводач духовното им родство, както и степента на интерес към спецификата на съответната национална култура. Това води и до себеразкрития, твърде любопитни и полезни при създаване на творческо-психологическа представа за поета Кирил Кадийски. Така например във втората си книга „Ездач на мраморни коне", 1983 г., (първата, „Небесни концерти," излиза през 1979 г.) Кадийски е поместил стихотворението „Монмартър". Това стихотворение, посветено на парижки художник, е много интересно. Първо то разкрива влечението към глъбините на екзистенциалната драма на личността, но и към философското и обяснение („Защо към огъня се все стремим - взира в себе си авторът, - щом пепел/макар невидима - остава и след нас?... (Неземното, то - уви! - изгаря, докосне ли се някой ден до нас..."). „Въпросът сам по себе си подсказва, че поетът е усетил преходността на биологическия живот и надмогнал жаж дата си за земно щастие. Но другото, което според мен е ключ към цялостното творчество на К. Кадийски, това е недвусмисленото издигане на такъв художествен принцип, който е алтернативен за всяко изкуство, което претендира да бъде истинско: „И ти видя - обръща се към художника от Монмартър поетът - не улички и авенюта, а И линиите на живота, любовта, ума. " ce Трябва да запомним това предизвикателно послание от К. Кадийски, защото то ще ни помогне да разкрием много от загадките на поетическата образност в неговото творчество, където се вплитат емоция, разум, философска вглъбеност, усещане за смърт, копнеж по космически висини, суров реализъм, ирония и сарказъм. И всичко това, изразено като призив в защита на честта на самото изкуство, и то днес, в неотложното сега, когато убиецът зад нас не стъпва по отекващите плочи“ - по думите на поета, и когато „красотата не е нито истина, ни истината - красота, а гибел". Духовният стоицизъм на твореца е най-добрата атестация за талант. И ако отново се върнем към стихотворението за художника от „Монмартър“, ще открием безуп речната формула, чрез която се постига тайната на творческата доблест: