Спомени за културния живот между двете световни войни от Кирил Кръстев

Осемдесетте години се оказаха особено плодо носни за литературната ни мемоаристика, фиксираща периода след Първата световна война. Една след друга се заредиха книгите със споменни очерци и есета на писатели от следвоенната генерация: Иван Богданов, Атанас Илиев, Стефан Попвасилев, Петър Пондев, Владимир Полянов, Кирил Кръстев... Принадлежността на тези автори към едно творческо поколение, участието им в един и същи отрязък от културния процес у нас предопре деля съвпадението на имена и факти в техните мемоари. Като прибавим по-рано обнародваните спомени на други културни дейци от въпросния пе риод - като К. Гъльбов, Ал. Балабанов, Д. Каза сов, Б. Делчев, както и литературните анкети с Ламар, Т. Траянов, Д. Габе, Е. Багряна, И. Волен, Вл. Полянов, можем да кажем, че вече разполагаме с богати възможности за „засичане" на едни и същи събития от различни зрителни ъгли, за съпоставки между портретите на видни личности от културната ни история. Логично е да се запитаме какво е физиономич ното за въпросната генерация мемоаристи. Лично аз го виждам в многостранността на техните кул турни интереси, граничеща в редица случаи с енци клопедичност - качество, което, съотнесено към съвременната тясна специализация, буди (поне у мен) подчертан респект. Отликите между споменатите мемоаристи, разбира се, са несравнимо повече: това са твории с различно философско и есте тическо верую, с различна постика и стилистика, с различни интереси и предпочитания. Пътищата им понякога са се кръстосвали, но повече са се разминавали. Интересна е например принадлежност та на К. Кръстев и на Ат. Илиев към едни и съши литературни групи - „Изток“, „Стрелец“, „Дру жеството на есеистите", откъдето започва и голя мото им разминаване. Спомените на литературния и художествен кри тик, изкуствовед, есеист, автор на повене от 30 монографични, студийни и научнопопулярни книги Кирил Кръстев засягат ред непознати или слабо изследвани литератури и културни явления, което им придава особена стойност. Тази книга се появява В момент на повишен интерес към авангардните тенденции в българската литература, което я прави извънредно актуална за съвременната ни литератур ноисторическа наука. За пръв път се изнасят обилни факти около историята на ямболското авангардно списание „Crescendo", чийто редактор е бил самият К. Кръстев и което - библиографска рядкост - 136 е познато на малцина. Ценни са не само фактите около публикациите и сътрудниците на това дадаи стично и футуристично издание, а и целият обилен психобиографичен и културно-исторически мате риал около ямболския авангардизъм, около ям болското „щракане на идеите“. В това отношение не отстъпва и характеристиката на Гео-Милевото списание и библиотека „Везни" с оглед на тяхната рецепция сред модернистично настроената творческа интелигенция. Тук в скоби искам да отбеле жа, че напълно подкрепям патоса на К. Кръстев срещу господствуващия досега столичноцентричен подход към културната, и в частност към литературната ни история. Като четях ямболския раздел от спомените на Кръстев, у мен възкръсна отдавна лелеяната мечта на Тончо Жечев за една географска история на българската литература, която, не знам защо, така и не намери поддръжници. Успеш ният опит на някогашния редактор на едно от най-авангардните списания у нас да покаже ферментацията на идеите в провинцията, която поня кога (както в случая с „тунджанския авангардизъм") се оказва в ролята на център, ще постави - наля вам се - началото на едно благородно и потребно начинание - разкриването на неизвестни страници от културния живот в българската провинция. Горещо поддържам още един апостроф" на К. Кръстев - неговия протест срещу българския „литературоцентризъм", определящ както доми нантата в българската култура, така и физиономията на нашата интелигенция. Неслучайно авторът визира „културния", а не тясно литератур ния живот между двете световни войни. Неговият стремеж да се видят литературните явления (в които най-вече той е съучастен) в по-широк културно-исто рически план заслужава подчертано уважение. Участник в едни от най-значимите творчески формации на 20-те години - литературните кръ гове „Изток“, „Стрелец“ и „Дружество на есеи стите", мемоаристът изнася интересни подроб ности за дейността и платформите на тези малко изследвани сдружения.