Младите литературоведи и старият им клуб

Безкрайно тъжно е да виждаш как една общност се разпада или, което е полошо, как се изражда, как се формализират естествените отношения на бнези, които я съставят, как агонизира и се разпада доскоро живата духовна взаимност, как съ преживяването се превръща в принудително съвместно присъствие и от окаменява щото слово вее мъртвота. В условията на тоталитарна стагнация творчески общности се създават трудно и разпадат лесно - вместо тях успяват да просъществуват десе тилетия наред творчески колективи, в които колективността е само телесна, а ду ховните контакти нямат нищо общо с творчеството, защото се измерват със самоогра ничението, витаещо навред в пирамидалната им структура. BBYOT B По една сурова и негласна, но ясно осезаема закономерност във всички области на хуманитарното познание съществуваше праг на допустимостта - не само акта на създаването, но и в общуването между създателите: отвъд него идеологията поставя ще своето табу. Ето защо не само духовното творчество, но и общуването се раздвои и човек трябваше непрекъснато да се бори с това раздвоение в себе си, усе щайки се уязвим в тази шизофреничност. Единият полюс на това раздвоение беше овещественият компромис, т. е. „същинският от обществена гледна точка научен или творчески живот, а другият - тайното, контрабандното нахлуване в забранени духовни пространства,EGIFM Мятането между тези два полюса е особено болезнено при хората на словото. За разлика от други области, където може да се твори и общува на професионална, e идеологически индиферентна плоскост, човекът на словото неизбежно нагазва в области, които го обгръщат не с дилемите оригинално- тривиално, научно- ненаучно мислене, а с дилемата правилно - неправилно. Компромисът между неговата мисъл и общественовалидните критерии, които угнетяващо постулират как и доколко допустимо тя да бъде публичен факт, сам по себе си се превръща в норма на общуване със себеподобните. Ето защо онези, които си служеха със словото, се мъчеха да слеят тези два паралелни свята на себеосъществяване по много и различни начини: чрез краен индивидуализъм, който отричаше както творческото общуване, така и значимостта на каквато и да било изява на официално равнище; чрез метафоричен, езоповски или езотерично-научен език, разчитащ на своята непроницаемост; чрез създаване на периферни, полукръжочни творчески общности, които обаче бързо изчерпваха сили, и това изчерпване бе пропорционално на тяхната популярност - отвъд прага на официалността неизбежно биваха асимилирани от системата.