За източника на Сирота Цветана

Преводаческото дело на Йоаким Груев не е проучвано задълбочено. Основната причина е, че не се познават текстовете, с които той работи, от които превежда. Със сигурност се знае само, че за „Райна, княгина българска" използува сръбския превод на Велтмановата повест, публикуван във вестник „Србске новине“, но този текст все още не е известен. STA OR Целта на настоящото съобщение е да уточни въпроса за източника на „Сирота Цветана" - дали Груев превежда от оригинала, или използува превод-посредник. Топ 81-8151 10 Пръв Стефан Минчев изказва предположението, че „Сирота Цветана. Приказка, побългарена от Й. Груев." (Цариград, 1858) е побългарена не от оригинала, а от сръбския превод на повестта на Н. Карамзин „Бедная Лиза". Но авторът не посочва нито конкретно издание, нито източника на информация и всички следващи изследователи се придържат безкритичноPARO къмSU Oтова становище, макар че в доводите му се прокрадва определена неаргументираност. Както е известно, Ст. Минчев пръв обстойно се занимава с проблемите на преводната литера тура през Възраждането. В процеса на работата си той събира сведения - устно и писмено" - от останалите живи книжовници, включително и от Й. Груев, „както за техните преводи, които те са направили, така и за други, направени от техни съвременници, сега неживи". В студията си „Из историята на българския роман. Опит за литературно-исторични наблюдения върху разви тието на романа през XIX век до Освободителната война - 1877 г. от 1908 г. Минчев обаче не споменава нищо за сръбския превод. Напротив, и за „Сирота Цветана", и за „Невенка, болярска дъщеря" - другата побългарена Карамзинова повест - под линия насочва към руски ориги нал, докато при други примери отбелязва и литературата посредник, ако има такава. Сведе нието за сръбския текст се появява в студията му „Из историята на българския роман. Побългарявания на чужди произведения" от 1912 г. Но тук липсват конкретни данни за него. Авторът гради изводите си от съпоставката на превода с руския оригинал, при което основен аргумент за използуването на превода-посредник е.. сръбският правопис на Груев - липсата на членна форма, употребата на някои лексеми, като „позорище“, „селач", „либа“, „закуп", „изгля RHQOTH дно", "умилно" и др. 3 - което очевидно не може да се приеме за убедително. Необходимо е да се посочи и друго. Всъщност Ив. Д. Шишманов е първият, който съобщава, че първообраз на „Сирота Цветана“ е „Бедная Лиза". Шишманов се интересува от „руското влияние" върху Груев и по този повод в студията си „Наченки от руското влияние в Българската книжнина. (За Пушкиновия юбилей, 26 май 1899)" цитира част от негово писмо до себе си, но в студията си не с поменава нищо по-съществено за интересуващия ни проблем. Вероятно и на двамата изследо ватели, пряко общували с него, Груев не дава информация за превода.