Функцията на литературната теория днес

Неотдавна Пол дьо Ман заяви щастливо - неизвестно с много или с малко ирония, - че задачата на критиката в следващите години ще бъде своего рода империа.11истическо обсебване на цялата .11итература от метода на реторичното четене, често наричано "деконструктивизъм". "Но няма абсолютно никаква причина, поради която този вид анализ, предложен тук за Пруст - казва дьо Ман, - да не бъде приложим, със съответните модификацни на техниката, към .Милтън, Данте или Хьолдерлин. Това всъщност ще бъде проверката на литературната критика в следващите години."1 Надали може да се каже, че тази задача беше изпълнена с особена системна последователност във времето след 1979 година. Това е така, въпреки широкото влияние на "деконструктивизма", въпреки множеството книги и статии за него и въпреки блестящите работи на по-м,'lадите критици повлияни от Дьо Ман. Имаше повече разговори за деконструктивизма - като "теория" или като "метод", - повече опити да го аплодират или оплакват, отколкото да се покаже, че той е "приложим" към .Мил· тън, Данте или Хьолдерлин, към Антъни Тролъп и Вирджиния У.'lф.