За живота и делото на книгоиздателя Александър Паскалев

Жизненият път и дейността на Александър Паскалев като книгоиздател и общественик до днес, за съжаление, не са особено популярни. Един от духовните първенци на нацията ни през първите десетилетия на века, другар и съратник на творци като Ив. Вазов, П. Яворов, П. П. Славейков, Н. Лилиев, д-р К. Кръстев, К. Христов и др., той все още не е получил онова обществено признание и почитта, които отдавна заслужава. Едва ли сега е известно на мнозина, че Паскалев е поставид "основи на модерното книгоиздаване"1 у нас, че той е "един от тези, чиято дейност в областта на книгоиздаването се разви бързо, в размери, непознати за тогавашната съвременност"2. Неговото име наистина е познато от кориците на стотиците му издания в многохиляден тираж - екземпляри, от които нерядко се срещат и досега в много лични и обществени библиотеки, но малко хоразнаят нещо повече от това. А преди да стане прочут столичен книгоиздател Александър Паскалев е бил и народен учитеJl, и борец за социално равенство, един от основателите на туристическото движение, пръв инициатор за изграждането на работнически кооперации в своя роден град Хасково, дарител. Още в началото на издателската си дейност Паскалев успява да обедини около себе си почти всички майстори на българското слово, да примири и приобщи техните, понякога противоречиви и даже враждебни, художествени и идеологически възгледи и разбирания в името на една възвишена обща цел - доизграждането и развитието на националната ни литературна култура. И затова още тогава неговите народополезни усилия не остават незабелязани. Много скоро в печата се появяват ласкави оценки и поощрения за направеното от амбициозния и културен издател, за бъдещите му планове. А по-късно, когато приносът му вече е налице, Паскалев получава твърде обективна и авторитетна оценка от Георги Караславов, който пръв изтъква безспорните му зас.'lуги на фона на бъ.r~гарското книгоиздаване въобще3. Дълго време след 9. IX. 1944 година по силата на нелепи житейски обстоятелства за Александър Паскалев почти нищо не е писано, като изключим некролозите, отпечатани във вестниците "Работническо дело" и "Книжарска дума" след смъртта му.