Равнища на карнавалност в „Под игото„

Две години след второто самостоятелно и преработено издание на "Под игото" и във връзка с 25-ата годишнина от книжовната дейност на Вазов, се появяват редица статии и дори цели книги върху творчеството на писателя, част от които са посветени именно на този пръв негов роман. Сред тях интерес за нас представлява една обширна студия на д-р В. Балджиев , която чрез подробен анализ се старае да мотивира тезата за художествената несъстоятелност на романа. Сред основните изтъкнати недостатъци са и следните: големия брой второстепенни лица, заемащи обширно място в него, без да са пряко свързани с главната сюжетна ос; неоправдано голямото присъствие на ,.сьщества от зоологическото царство". "изобилие от разнообразни човешки недъзи и монструозности"; решаващото от развитието на интригата значение на случайностите; отегчителната "слабост" на автора към ядене и пиене в романа, към различни "гощавки и теферичи". Отделяме такова внимание на този незначителен критик, защото в един може би малко краен, но завършен вид той изразява резервираното отношение на значителната част от тогавашната интелигенция към тази голяма българска книга. Показател за това е и фактът, че част от неговата студия е охотно публикувана от д-р Кръстев в сп. "Мисъл" . Макар повечето конкретни забележки да са сами по себе си основателни, цялото по-сетнешно национално-културно битие на "Под игото" тотално опровергава крайния извод, който прави въз основа на тях критикът. Разгадката на тази енигма ще ни помогне да навлезем в същината на настоящата тема. Търсейки основната грешка на Балджиев, ние стигаме до неговата априорна обремененост с една презумпция, която канализира в определена посока разсъжденията му и ограничава тяхната основателност в рамките на един принципно погрешен подход към творбата. Очевиден е стремежът на Балджиев да напъха "Под игото" в калъпа на съвременния нему европейски буржоазен роман.