Димчови страници

Разгърнеш ли библиографията за Дебелянов, ще се изненадаш: колко много пое ти са изрекли слова за него - в лирически творби или в есеистично-критически фраг менти. И отдавна е забелязано колко често се употребява интимно малкото име: Димчо. Дори близкият му приятел и наставник, „Бащата" в литературния им кръг, Димитър Подвързачов, се възмущава пред биографа Владимир Русалиев: „След смъртта му сля по и сакато се втурна да го величае като поет, да пише и говори за него, да го на рича любовно „Димчо". Основателно е огорчен Подвързачов от прижизненото не пълно признание на таланта на твореца на „Черна песен“ и „Спи градът" - та Яво ров е вече голям поет още през 1901г., а Дебелянов остава обещаващ млад талант до 1916 г., макар да печата в периодиката десетина години. Но посмъртният интимитет 142 C поета на белоцветните вишни не е само кощунствена мода. Упоритостта, с която се появява и занапред това „Димчо", ни посочва, че в негово лице се разпознава и осъз нава един друг тип лирическа активност, че той става емблематичният знак за промя на, движение, „срив" дори в литературата по отношение на статута на творческата личност. Всъщност „Димчови страници" (това е заглавието на стихосбирка на Георги Райчев) бихме могли сполучливо да наречем целия свод от поетически и есеистични произведения, които са му посветени. Бихме могли чрез паралелния им анализ заед но със стихотворенията му да проследим какъв процес се е извършил в рамките на творчеството му и на оформилата се литературна личност.