Още веднъж за особеностите на Йовковия реализъм

Ако за етнолога това откровение на Йовков възхожда към родо вата памет на нашия народ, към самобитното светоусещане на бъл гарина, формирало се в течение на векове, за литературния изследвач то е една от непосредствените предпоставки за правилното разбиране и оценка на неговото творчество. Неведнъж е писано за митологичното съзнание у Йовков, за наличието на митологични и фолклорни еле менти в произведенията му, за митотворчество и т. н. С тези най-общи изводи обаче обикновено се изчерпва разработката на проблема, без да се потърси същността на явлението, без да се изясни неговата функция в цялостната художествена система и най-вече - без да се привлече то при анализа на естетическите характеристики на творчеството на Йовков и съответно на всяка отделна негова творба. e Безспорно е, че при създаването на своите произведения Йовков използувал голямо многообразие от универсални теми, мотиви, образи, символи и т. н. При това независимо дали са преминали от митологията чрез фолклора в личното творчество, или са по-късни обра зувания, в художествената практика на Йовков те са свързани с ня колко основни функции. В някои случаи универсалните насочват тъл куването и възприемането на творбите. В други- те представят основни те характеристики на включващата ги художествена система и по този начин усилват естетическото и въздействие.