Кръстопътища на разума и душата. За Антихрист на Емилиян Станев

„Но ако вземете писаното за „Сибин“ и „Антихрист", то е доста повърхностно. Нито един не написа по-задълбочена рецензия за „Антихрист" - споменава Емилиян Станев в анкетата, направена от Иван Сарандев. Днес, шестнадесет години след излизането на този роман, българското литературознание е все още в дълг пред паметта на неговия автор. Направено бе наистина много, за да се посочи неговото място в ценностната йерархия на съвременната ни литература и за да се анализират основните му мирогледни и естетически характеристики -- имам предвид изследванията на Стоян Каролев, Румяна Йовева, Тончо Жечев, Пантелей Зарев и др. Но за едно наистина уникално явле ние, надхвърлящо твърде далеч границите на литературното ежедне вие, каквото е „Антихрист", направеното е и ще бъде недостатъчно. Известно е, че Емилиян Станев е ценял най-високо тази своя кни га. Сдържан и понякога суров в своите самопреценки, склонен почти винаги да се съмнява във вече постигнатото, способен дори открове но да възненавиди това, което пише, спрямо „Антихрист" той като че ли е допускал едно-единствено изключение: „От „Антихрист" съм доволен. Тази книга, как я писах, и аз не зная... безсъмнено най-цялостната ми книга като съдържание и форма, това е „Антихриста „Тя е за мене извор на велика радост и никак не ме интересува как ще се посрещне - толкова съм уверен, че е хубава... Струва ми се, че някой ги диктува тези страници... И „Легенда за Сибин" ме радваше, но тая е нещо друго.