Литературни списания от ЧССР, ГДР и Испания

В кн. 5 на списанието за литерату рознание на Словашката академия на науките прави впечатление статията на Нора Краусова „Въпросът за използуването на формалните и математическите методи при изследването на литературната продукция". Името на Н. Краусова се свързва с трудовете „Развой на словашкия сонет“, „Значение на формата - формата на значението" и др. В разглеж даната статия авторката се спира върху проблемите при използуването на формалните методи и математизацията на литературознанието, които според нея не са типични сфери на проучване в словашката литературна наука. И досега не съществува отдел за математизация на поетиката, дори само за поетика или за метрика, докато например в езикознани ето вече две десетилетия се развива математическата лингвистика. „Използуването на математиката и на формалните методи в литературознанието е доста подозрително - пише тя. - Недоверието към тяхното използуване се корени в трайно закотвените представи, че езикът, с който се пише за литера турата, трябва да бъде един и същ, т. е. еднакво разбираем както езика на самата литература, като не се взема пред вид, че става дума за две различни ло гически степени." Авторката подлага на анализ доводите „за“ и „против" мате матизацията в литературознанието. Из- бирайки метода на редукцията, използу вайки аксиомите и теорията за множества та от функциите на героите в произве дението, основавайки се на труда на за бележителния съветски учен В. Проп („Морфология на приказката"), тя се опитва да изгради някои бинарни опозиции, в които по признак за сходство на елементите съкращава техния брой и ги прилага към различни жанрове, под ходящи за математизиране. В статията се отделя място за кра тък преглед на състоянието на матема тизацията в световното литературозна ние. Проследява се нейното развитие: 1) развитие на математизацията, която се измества в семиотичен план; 2) прила гане на математическите методи при из148 следването на: а) метриката - ритъм, рима, речник на римите, интонация, ог ношението изречение-стих, при която се използуват главно статистическите мето ди и методите за вероятността. (Най-големи успехи в тази област, както е известно, постигат школата на акад. А. Колмогоров, трудовете на Кондратов и не на последно място всестранната научна дейност на В. В. Иванов.); б) поетиката - първите опити да се покаже бли зостта на поезията с математиката при надлежат на поети като Бодлер, Маларме, Валери, А. Бели и др. Но за ис тинска математическа поетика може да се говори едва през 60-те години, когато вниманието на учените е привлечено от теорията на информацията и теорията на множествата.