Поемата в съвременния литературен процес

През последните няколко десетилетия интересът към поемата нарасна. Появиха както отделни изследвания, така и обсъждания на спецификата й, на тенденциите на нейните изменения. Стимул за такива изследвания е появата на редица произведения, които носят несъмнени признаци на обновяването й. Изказват се и мнения за възхода й: „Имаме твърде много основания да говорим за ренесанс на поемата на нашата литература. Само през последно време се появиха талантливи, силни поеми на Лиляна Стефанова, Владимир Голев, Лъчезар Еленков, Кольо Севов и др., в които откриваме умение да се внуши важна и актуална съвременна идея, да се търсят интересни творчески решения, които обогатяват този позабравен жанр и разкриват неговите естетически възмож ности, "2 Съществува и мнението, че поемата е форма, която може да прозре в далечината на времето. e Наред с възгледите за възможностите на поемата като жанр и за нейното несъмнено бъдеще съществува и скептицизъм по отношение на естетическото и значение. Обикновено съмненията се мотивират с твърдението, че малкото лирическо произведение най-подходящо за предаване на поетическата мисъл с максимална сила и яснота, докато поемата се предпочита, когато поетът не е достигнал до завършеност във възгледа си за една или друга страна на действителността и не е намерил идеалната форма за израз. Сложният житейски материал изисква цялостно концептуално осмисляне, което e достояние само на крупния жанр. Съществуващите в българската литература поеми са категорично отрицание на твърденията, че този жанр се предпочита от поетите, когато житейският материал не е осмислен концептуално. И най-малката по обем поема е завършено произведение. Отделните представители на жанра могат да бъдат степенувани в това отношение, но общият извод се отнася до всеки един от тях и не може да се вземе като съществен признак на поемата липсата на концептуалност. Съществуващото разномислие изисква да бъдат изследвани белезите на този жанр.