„Аз съм дискриминиран автор”

ПРЕД НАС е един български идалго със счупено копие, който търпи поражение след поражение, но не се признава за победен, един честен, самонадеян и наивен страдалец, който е решил докрай фанатично да следва своите идеи, един храбър войн срещу догмагизма и опростителството в историята на художествената критика, който е изпреварил своето време. За да разкажем за поплака на тази крайно интересна личност, преди това е необходимо да се опитаме да очертаем нейната тежка житейска и литературна съдба, защото в противен случай няма да можем да разберем нито същи ната, нито величината на натрупаните с годините огорчения. Той беше необикновен, удивителен характер, който живя самотно, бори се за своите идеи самотно и си отиде от света, неразбран от своите съвременници. Когато на 7 януари 1970 година литературният критик Иван Мешеков почина, на гроба му Иван Бурин произнесе слово, от което се вряза в паметта ми една фраза: „Днес нашата литература има един характер по-малко." Всичко друго съм забравил - може и да не е било толкова важно! - но тази мисъл съм запомнил, защото тя изразява мои те разбирания за Иван Мешеков, за неговата силна, неприспособима личност. Може би и затова ще продължа този очерк с животописни бележки, макар да знам, че Иван Мешеков не ги обичаше, нещо повече, той ги презираше и ненавиждаше, а тяхното присъствие в литературнокритическите текстове намираше за гибелно и вредно. Ще продължа с някои характерни екзистенциални моменти, тъй като без тях не бих могъл да предам пълно и релефно неговата литературна драма, още повече че тя не беше само в областта на идеите, беше драма на битието, а до голяма степен - и драма на неговия характер.