От религиозното до националното съзнание

Тази статия е обработка на част от едно по-обширно изследване, в което се опитах, на основа на материала за биографията на Григор Пърличев, да опиша националното осъзнаване на Балканите като индивидуален психологически процес. Някои термини са използувани в значение, което се отклонява до известна степен от установената практика. Понеже те са съществени за правилното разбиране на изложе ното в статията, ще дадем няколко предварителни уточнения. Под „национализъм" разбираме две неща. На първо място, национализмът е идеология, политическо учение, изхождащо от предположението, че всеки народ, всяка нация трябва да живее в своя суверенна национална държава (или в друга, равностойна, териториално ограничена политическа формация като федерална държава, автономна област и т. н.). На второ място, национализмът е, както пише Х. Кон, духовно състояние, в което индивидът смята, че дължи върховна вярност към националната държава". Тази вярност може да се отнася и към „нацията“, „народа, който се стреми към съз даване на национална държава". В значението на „духовно състояние“, национализмът всъщност е синоним на „национално съзнание" или национално чувство", което, както пише В. Паскалева, „заставя членовете на нацията да свържат своята лична съдба с тази на нацията, да подчинят своите интереси на общите национални и даже да пожертвуват своя живот в името на последните". Тъй като националното съзнание се развива в хода на формирането на нацията - икономически, социален, политически и културен процес, чиято идеология е национализмът, - за национално съзнание може да се говори само при наличието, в една или друга форма, макар и в зародиш, на идеята за национална държава например като стремеж към изграждане на национален език, разбираем за всички сънародници; на национална църква, която изразява националната обособеност и т. н. По-късно, в разцвета на национализма, верността на индивида към нацията се изразява в приноса му към въоръжената борба за национална независимост и присъединяването на т. нар. terrae irredentae; към запазването на териториалния интегритет на националната дър жава, към материалното и културното и благоденствие.