Жак Казот

Авторът на „Влюбеният дявол" принадлежи към писателите, наречени в Германия и Англия хумо ристи и появили се в нашата литература само под лъскавата маска на подражанието. С присъщия си здрав разум френският читател трудно се поддава на приумиците на въображението и склонността към мечтателност освен в традиционните рамки на вълшебните приказки и оперните пантомими. Алегорията ни се харесва, баснята ни забавлява; библиотеките ни са пълни с онези игри за ума, предназначени първоначално за децата, после за жените и от които мъжете също не се отказват, когато имат свободно време. През XVIII век това се случвало често и измислиците се радвали на небивал успех. Най-сериозните писатели - Монтестьо, Дидро и Волтер - люлеели и приспивали с очарователни приказки това общество, което по-късно ще бъде разрушено до основи от принципите им. Авторът на „Духът на законите" написа и „Книдският храм"; основателят на Енциклопедията забавляваше простолюдието с „Бялата птица" и „Бъбривите бижута"; създателят на „Философски речник" украсяваше „Вавилонската принцеса“ и „Задиг" с приказни източни разкази. Все остроумни измислици, но от най-сполучливите и забавните. Поет, повярвал в своята фантазия, разказвач - в легендата, която сам е сътворил, изобретател, приел сериозно разцъфналия в мислите блян - ето какво човек не очаква да срещне насред XVIII век, когато свещеницитепости се вдъхновявали от митологията, а някои светски поети творели според хри стиянските тайнства.