Реймско евангелие

Кирилско-глаголският паметник на славянската писменост от XII-XIV век, наречен Реймско еван гелие поради дълголетното си пребиваване в катедралната черква на град Реймс (Франция), привлича вниманието на българските слависти, защото е свързано тясно с разпространяването на Кирило-Методие вото дело на запад. И досега на него, освен няколко кратки съобщения и статии, не е посветено нито едно обстойно изследване на български език. Предизвикало поради неясния си произход оживени спорове между най-видните слависти на XIX век, Реймското евангелие продължава да буди жив интерес в учения свят както поради палеографските си особености и художествената си украса, така също и поради историческата си съдба. Състои се от два дяла: кирилски и глаголски, подвързани в общ кодекс, и съдържа четиридесет и седем пергаментови листа in quarto - кирилският шестнадесет листа, а глаголският тридесет и един, изписани двустранно, кирилският със семиунциал от типа на Светославовия изборник от 1073 година и на Новгородското изборно евангелие от XI век, а глаголският - с ъглеста глаголица, хърватски тип от втората половина на XIV век. Кирилският дял съдържа двадесет и два откъса празнични евангелски четива по обреда на Източ ната православна църква, между октомври и март на църковната година, и представлява част от Изборно евангелие (апракос), Запазени са от него само 19 и 20 тетрадки от ръкописа. Съдбата на останалата част не е известна. От своя страна глаголският дял съдържа старозаветни и новозаветни откъси, от тях петдесет са евангелски текстове, а останалите старозаветни, използувани като четива на празниците по календара на Западната католишка църква. Освен по графика двата дяла на Реймското евангелие се различават по пергамент и по украса. Докато пергаментът на първия от тях - кирилския - е по-грубо обработен и е с по-тъмен цвят, което потвърждава по-голямата му старинност, пергаментът на втория - глаголския - е по-грижливо обработен и с по-светъл цвят. В сравнение с украсата на втория дял, украсата на първия е по-скромна. Характерни за нея са малкото на брой заставки от геометрично-плетеничен тип и начални букви от геометричнорастителен тип по подобие на буквите в Супрасълски сборник", кирилски паметник от XI век, създаден в Източна България. Украсата на глаголския дял е от западен тип, отличава се с многоцветна орнаментация и с миниатюри на католишки свещенослужители и на библейски персонажи.