Гео Милев и театърът

Богатата творческа природа на Гео Милев намира силна изява не само в литературната сфера, но и в кръга на други изкуства — на първо място в театралното. Към изкуството на Мелпомена нашият блестящ ерудит храни през целия си творчески живот изключителен интерес и влечение - дори може да се каже страст. Показателен фактът, че първата негова публикация („Литературно-художествени писма" - 1912- 1914 г.), както и последната („Театрални опити" - 1925 г.) са свързани с театрални проблеми. Още в ученическите години Г. Милев устройва в класа „представления" пред деца. По време на следването си в София и Германия той следи с изключите лен интерес театралния живот, запознава се с режисьорското изкуство на големия немски режисьор М. Райнхард. Неговата най-голяма мечта, споделена пред Николай Лилиев, била - както съобщава Георги Марков, - да стане режисьор на Народния теа тър. Тази съкровена мечта наистина не се сбъдва. Само две постановки на запаления от новите театрални идеи млад режисьор виждат бял свят. Въпреки това Г. Милев оставя горещи следи в историята на българския театър - като вдъхновен борец за неговото обновяване, за извисяването му към хоризонтите на световното театрално изкуство.