Милев

Поезията на Христо Ботев е неизчерпаем източник на вдъхновение за много творци в българската литература. Традицията на Христо Ботев и нейното обновление намират израз най-вече в идейно-художественото развитие на романтическата героика. В основата на тази традиция лежи баладата „Хаджи Ди- митър". 1 И В настоящата статия от поетическото наследство на Т. Траянов, Г. Милев Н. Хрелков се разглеждат произведения с баладичен характер или такива, включващи в структурата си баладични елементи, тъй като те дават възможност за най-ярки паралели с баладата „Хаджи Димитър" в творчеството на поетите от първите десетилетия на ХХ в. Целта на статията е да проследи приемствеността в литературното реали зиране на героичното и трагичното и влиянието на тази приемственост върху развитието на баладичния жанр. Написани през различни исторически периоди, поетическите произведения на Т. Траянов, Г. Милев и Н. Хрелков използуват по различен начин мотива на „Хаджи Димитър" в интерпретацията на героичното и трагичното. Особеното в развитието на мотива на Ботевата балада у тези автори се състои в това, че той се изгражда и осъществява в реалистическа тенденция, вложена в оптимистическата Ботева концепция за революционната борба. Т. Траянов, Г. Милев и Н. Хрелков използуват мотива на „Хаджи Димитър", като създават произведения с високохудожествена стойност.

Когато Гео Милев започва да издава сп. "Везни", той е едва 24-годишен (първата книжка на списанието излиза на 15 септември 1919 г.). Но пътят му дотук, както и занапред- и в житейски, и в чисто духовен план, е белязан с изключителна сгъстеност и динамика. Огремително интелеК'rуално израстване, съпроводено с учение в Германия, ПЪ1)'Ване до Англия, посещаване на най-реномирани западни музеи, галерии и библиотеки, явни и задочни сцени със знаменитости на модерното изкуство ... и изведнъж - бруrалната касапница на войната, сблъсък лице в лице щ смъртrа. И пак отново и сякаш напук на физическото страдание -още по-неистов порив към извисяване на духа. Оставил едното си око и част от череnа си IqJaй Дойран, в промеждуrьците между 14 поредни пластични ?перации Гео още по-настървено се нахвърля към новостите на следвоенния културен живот в Германия. С трескаво вдъхновение загърбва ударите на съдбата и се впуска в поредната интелеК'rуална авантюра - акумулира съвременните открития в областrа на литера'I)'Рата, изобразителното изкуство, музиката и театъра, на философията и естеmката. Едва завърнал се от "лечение", събира около себе си най-модерно настроените български събратя по перо и четка и създава най-авангардното ни "литера'I)'Рно-художествено списание". То, като всичко, до което се е докоснал Гео Милев, ще носи неудържимия напор на преображението, присъщ на младостrа. Но същевременно- и белезите на една ранна зрялост. Начевайки "Везни", авторът на "Жестокият nръстен" афишира самочувствие на личност, постигнала найвисоката според Киркегор и следовниците му цел - самопознанието: "Аз изнамерих себе си най-сетне!" Цялото творчество на Милев отгук насетне потвърждава, че този възклик не е само риторична фигура, красива метафора, а белег на длъбинно саморазнищване и самоосъзнаване. "Везни" отчетливо носи почерка на своя създател и редактор, макар че той, играейки, се прикрива зад "Редакционен комитет", а втората годишнина е редактирана съвместно с Людмил Стоянов. Оригиналните и преводните текстове на Гео Милев на страниците на списанието, както и цялостният му облик представят творец със завидна философска, естетико-теоретична и художествена кушура, съчетана с рядко дръзновение и замах, с удивителен нюх за новото и полемична жар.

Гео Милев спада към поколението, чиято младост минава под знака на Първата световна война и последвалите я огромни обществ~но-политически промени. Неговото пряко участие във войната оставя не само физически следи във физиономичния облик на поета със спуснатия кичур коса върху дясното (изкуствено) око; екзистенциално най-дълбоко разтърсващо то се отразява и на неговия начин на мислене, и ние не бихме могли да разберем и оценим наПълно новаторството на неговата поетика без да ()ТЧетем влиянието на Първата световна война - първа не само по световния си обхват, но и по употребените технически средства за масово унищожение, първа и ненадмината дотогава и по ужасяващите си резултати -10 милиона убити и 20 милиона ранени. В края на ХХ век, който междувременно познава не само далеч по-ужасяващите резултати на Втората световна война, но и атомното оръжие и компюгьрно управляемИте военни действия, историци и културолози са все пак единни в мнението, че Първата световна война е единствена по рода си що се отнася до фундаменталността на предизвиканите промени (показателно е английското И обозначение The Great War). Тя се води с техниката на ХХ и морално-идейната екипировка на XIX век - това нейно основно противоречие - най-точно доловено в характеристиката на Карл Краус "техно-романтична авантюра"(1), разкрива спецификата на съвременната цивилизация изобщо. Както пораженията от бунта на техниката, често сравняван с духа, пуснат от бутилката, и свързаната с него Дълбока морална криза, така и политическите преобразования вследствие на войната - рухването на три големи империи, революцията в Русия,- са толкова неочаквани и носят толкова радикални промени, че мнозина историци са склонни да считат 1914 година за начало на ХХ век и определят непридвидимостта и неочакваността като диференциален признак на неговата култура. Ако шокиращата изненада, логическата несвързаност, случайността и фрагментарността до 1914 г. са естетически принципи на елитарното авангардно изкуство, "Голямата война" е факторът, който ги "демократизира", превръща ги в съществени белези на светоусещането на модерния човек, помитайки за четири години вековни авторитети и структури.(2) И ако неочакваността, фрагментарността и скокообразната асоциативност определят естетическото кредо на Гео Милев, не на последно място преживя~ането на войната - на фронта и първата следвоенна година в Берлин - именно в Берлин, където през 1918-1919 в цайтраферна сгъстеност се изреждат неочаквани революционни СQбития, полагащи основите на съвременна Германия, - не на последно място именно това преживяване има дял в оформянето на Гео-Милевата поетка.

Докторската дИсертация на Гео Милев за нас представлява един важен историко-литературен факт, който осветлява доста аспекти от формирането на естетическата и философско-мисловната платформа на видния български интелектуалец. Досега тя не е била обект на литературната ни критика. ~исертацията е написана под научното ръководство на професор Георг Витковски и е представена като докторска теза (в работен вид) за обсъждане. Съдбата на оригинала не е известна, но със сигурност е посочена от Лайпцигския университет датата на подаването на дисертацията - 18 юли 1915 г, Философски факултет. Днес докторската дисертация на Гео Милев се съхранява в библиотеката на Виенския университет. Състои се от сто печатни страници на немски език, върху които дисертантът е нанесъл собственоръчно на доста места Забележки и корекции, очевидно говорещи за един недовършен работен проект, запазен от рецензентите-професори. Кой и как пренася научния труд на българския дисертант във Виена, не е извесТно. Гео Милев определя дисертацията си, озаглавена: "Лириката на Рихард ~емел с оглед на новата поезия" като "п р и н о с към определяне литературното място и значение на поета", но "второ оформено като дисертация изследване на творчеството на големия поет" след това на Емил Лудвиг. Макар и в този си вид, докторската дисертация на Гео Милев е достатъчно силно доказателство за широката обща култура, ерудицията, любознателността и умението на поета-литературен критик и публицист да тълкува и анализира сложните културно-исторически процеси, изявявайки се като човек и творец с изключително богат духовен кръгозор за твърде младата си възраст. Гео Милев си поставя и много, и трудни задачи, чийто отговор търси със задълбоченост и усърдие. Когато започва да работи върху Демел, ясно съзнава, че приносът му за изследване на немския символист ще е скромен и че дисертациояният му труд излиза след "най-доброто, което е написано за Демел". Гео Милев набелязва още в предговора на дисертацията си целите, които си е поставил: "В нея (дисертацията) не си поставихме за цел да представим твореца в неговия цялостен облик, а искахме да покажем величието и значението на ~емел не толкова с оглед на величината на художественото въздействие на неговото дело и не сред затворените граници на собственото му творчество, а по-скоро да ги извлечем от литературните условия, в които то е възникнало. При написването на този труд ние имахме предвид не изключително личното творчество на ~емел като художествено явление само по себе си, а и отношението, в което това творчество се намира спрямо произведенията на други съвременни писатели.