Изборниците на цар Симеон

Възпитаникът на Магнаурската школа, цар Симеон, се е ползувал с особено обая ние и популярност в своето съвремие. Византийският патриарх Николай Мистик и за падният хронист Луидпранд отбелязват пристрастието му към византийската образованост и античната култура и го нареждат сред забележителните личности в средновековна Европа. Политическите му успехи са редовно отбелязвани и коментирани писателите историци, но сведенията за културните му интереси и книжовни занимания чуждите извори са единични и звучат приглушено. Така например Николай Мистик пише: „Зная, че ти ежедневно напояваш своята прекрасна душа с живоносна вода учението на блажения апостол... Зная, че като дърво, израснало при водни извори, така и твоята душа е възпитана с това учение. " По-късен свидетел от него, Луидпранд ни дава удивителни известия за широтата на неговата култура: „За този Симеон казвали, че бил „емиаргос", т. е. полугрък, понеже още като малък бил изучил във Византия B 42 ораторското изкуство на Демостен и силогизмите на Аристотел. " от Като компенсация за информационната им недостатъчност, домашните извори в славянските книжовни паметници, водещи потеклото си от български ръкописи, са несравнено по-богати и конкретни. Те се отнасят без изключения до участието или отношението на царя към определени писмени паметници, запазени в ръкописната традиция. За славистичната наука това е въпрос, който по степен на важност е равен на изучаването на Кирило-Методиевото наследство, а поради хронологичното им съсед ство от проучването му зависи бъдещото развитие на палеославистиката. В епохата на Симеон е преведена на славянски език огромна част от общохристиянското класическо писмено наследство. В една или друга степен той е подпомагал инициативите на кни жовните школи и протекционирал развитието на книжнината в цялост. Така например през неговото царуване е завършен изцяло корпусът от необходими съчинения от годишния богослужебен цикъл, а паралелно с него и българската чети-редакция на каноничните библейскоевангелски книги. Основателно се предполага, че и тълковната им редакция в цялост или частично е дело на преводачи от неговия книжовен кръг. Преводите на съчине нията на църковните отци като 13-те слова на Гр. Богослов, Паренесиса на Ефрем Сирин, Слова против арианите на Ат. Александрийски, слова и жития, някои интересни сборници също се отнасят към този исторически период. Но сред тях се отделя обособена гру па от сборници и мащабни наративни съчинения, които чрез своите предисловия и стихотворни похвали, пряко посветени на владетеля, и датиращите хронографикони към тях, ги хронологизират в неговото време.