Автопоетичност, литература, наука

Литературознанието - както и всяка друга наука - се практикува от хора; те избират своите работни теми, методи и цели, те защитават своите убеждения, хипотези и теории. И имат определени, малко или повече експлицитни възгледи за това, какви да бъдат предпоставките и условията на техните действия, какви изисквания ще осъществяват и какви цели всъщност могат да постиmат. В тази статия бих желал да говоря тъкмо за подобни предпоставки и условия, за разрешимостта на определени изисквания и за постижимостта на определени цели. Тук естествено всичко това не би могло да бъде изпълнено и обосновано така подробно, както би било желателно; изчерпателен съм бил в друго съчинение (срв. Руш 1985), а в значителна степен и в един съвместен труд със Зигфрид Й. Шмид (срв. Руш, Шмид 1983). Между литературознанието, от една страна, и природните и хуманитарни науки, от друга, - съществуват много, например систематични и методологически, връзки, които стават ясни най-вече, когато човек насочи своето внимание към социалнолитературни и литературнопсихологически разработки. Връзки между тези големи групи от научни дисциплини обаче се изграждат и чрез това, че учени от различни специалности се учат един от друг; чрез това, че използват резултатите от труда на своите колеги в собствената си работа; чрез това, че изследват разработките на останалите дисциплини относно приложимостш им за разрешаване на теоретични и практически проблеми в своите собствени дисциплини. В този смисъл при решаването например на познавате~лно- и научнотеоретични проблеми в своите дисциплини, както и при ра:Iрешаването на ежедневно повтарящи се практически конфликти литературоведите (а и не само те) биха могли да научат доста от коrнитивните биолози и психолози. В следващите редове ще говоря за някои аспекти биолози и психолози.