Немският минезанг в перспективата на средновековната поезия

Немският минезанг (нем. Minnesang, ср.г.нем. minnesanc, от ср.г.нем. minne - «любов») представя една от най-блестящите страници на европейската средновековна литература и култура. В контекста на европейските литератури значението му може да бъде сравнявано единствено с поезията на «стилновистите», възникнала под въздействието на сицилийската школа и на прованеалеката традиция в Северна Италия. Минезангът и «сладостният нов стил» притежават и една обща пресечна точка - сицилийската поезия, възникнала в италианския юг на прелеза между XII и XIII в. при наследниците на Фридрих 1 Барбароса. Ала типологичееки погледнато, минезангът има много по-малко общи черти с dolce stil novo, отколкото с галисийско-португалската трубадурска лирика, с коЯто никога не е бил в пряко взаимодействие. Най-общо казано, както иберийският, така и германският лиризъм се отличават с по-голямата си демократичност, с по-подчертаната си близост до едно фолклорно в същината си светоусещане и преживяване на света. Но в това отношение минезангът е много по-сложен и противоречив, отколкото галисийско-португалската куртоазна поезия. Немският минезанг, както е известно, не е единно културно явление. Нямам предвид историческото му развитие, за което е валидна традиционната подялба на немското литературознание - ранен, зрял и късен минезанг. Териториално минезангът се развива в обширните граници на Свещената римска империя на германската нация, създадена от династията на Хоенщауфените и просъществувала около едно столетие. (Херцогът на Швабия Фридрих 1, наречен от италианците Барбароса заради рижата му брада, е провъзгласен за император на Свещената римска империя в 1155 г., а Италия е завинаги изгубена за Хоенщауфените след смъртта на Фридрих 11 Швабски през 1250 г. Последният от династията на Хоенщауфените е неговият внук Конрадин (1251-1268), известен и като минезингер, който предприел поход в Италия, но бил разбит от брата на френския крал Карл Анжуйски и обезглавен.)