Спомени (Из „Зад кулисите на литературата и живота")

Второто ми отиване в чужбина стана през есента на двадесет и втора година. Когато тръгнах - този път за Мюнхен, - аз бях с името на млад писател, в когото вярваха и който сам си вярваше. Без да съм правил някакви постъпки, навярно предложен от някой приятел, тази година, след излизане на "Смърт", -на едно събрание на Съюза на българските писатели, председателствана от проф. М. Арнаудов, бях приет за член. Заминах, обаче след като подписах полици на един близък на семейството ни за месечни издръжки, които той щеше да ми праща. Към Мюнхен ме влечеше не само намерението да продължа започнатата някога медицина. Преди мене там беше отишло любимото ми момиче от моите ученически годиНи и с което при една нова среща отново бяхме се свързали. Мюнхен се славеше като град на изкуствата и бирата. По-късно го нарекоха и града на хитлеризма, защото 1)'IOl в една известна пивница било първото събрание на групата последователи на бъдещия фюрер. През есента на двадесет и втора година, когато пристигнах в баварската сголица, аз видях само следите от куршумите по каменната облицовка на Съдебната палата. Тези следи бяха останали от сражението между nравителствените войски и ония, които устроили първия опит на хитлеристите да завладеят властrа. За бъдещия диктатор обаче по-нататък нищо не чух. По това време хората повече даваха израз на омразата си към победИтелите французи, англичани, италианцИ. Често виждах надписи по магазини: "Забранено влизането на французи и кучета". Бяха мълчаливи, мрачни, засегнати в своето самочувствие като победени и много измъчени от неуредиците и липсата на достатъчно продоволствие. Всъщност храни не липсваха, но бяха недосегаеми за ограничените средства на немеца, средства, които нямаха никаква стабилНост и прочуrсiта валутна сгойност. Германия беше преживяла своята революция. Управляваха ония, които бяха взели властrа след нея. Но и тяхното положение не беше леко, притискани от недоволството на qобедените и натиска на националистическите среди. За първи път сега срещнах карикатурите на Георг Грос. Изразителни, остри, чесго нападателни, те говореха най-ясно за политическия живот в следвоенна Германия. За мене те бяха особено интересни и като художествеНи произведения. Георг Грос беше един от художниците експресионисти. На неговата позиция и със същите художествени средства стоеше Брехт - автор на пиеси, поезия и ръководител на току-що създадения театър заедно с режисьора и художника Пискатор ?в Берлин, както и художника Паул Клее, един от първите сюрреалисти. Малко преди мене в Мюнхен беше се настанил и Светослав Минков. Оrседнах временно при него. Още тогава в бюфета на нашия писател се виждаше най-богата колекция от редки напитки.