Пародията като естетическо отношение и светоотношение

Аристотел в глава втора на своята стара близо две хилядолетия и половина „Поетика" споменава мимоходом името на някой си Хегемон от Тасос, „първият автор на пародии“, който посредством мимезис представял героите си като по-лоши", отколкото били в действителност. Томас Ман в наше време в едни свои бележки върху романа си „Избраникът", добили небивала популярност заради афористич ната фраза, че „културата и пародията са вече твърде сродни понятия", сякаш обя ви хегемонията в изкуството на онова, което и преди Аристотел древните схващали само като придружаващо, съпътствуващо, вървящо паро", т. е. покрай изкуството. Волфганг Карер, който няма и вероятно никога няма да има известността на своя съотечественик, но е автор на една - засега най-систематичната - книга за пародията, „Parodie. Travestie. Pastiche", още в увода казва: „По-голямата част от всичко, писано за пароднята, е възникнало след 1945 г.