Литературата е живот (Автобиографизъм и творчество от Людмила Григорова)

Напоследък все повече ме смущава едно явление, отнасящо се до отношението към ли тературнокритическите писания. Обикновено интересът към тях се изчерпва с узнаването на крайната оценка, без вникване в защитата на отделни тези на критика, дали основание за оценката. Появата на първата рецензия по пра вило слага знака плюс или минус, а оттам на татък се следи наслагването на положителното и отрицателното. Е, има и изключения. Но по-рядко, когато се поразменят знаците и то гава книгата, и слаба да е, и силна да е еднакво се търси и чете. Смея да мисля, че и сега, след като книгата на Л. Григорова „Автобиографизъм и творчеството беше белязана с положителен знак на Априлската литературна дискусия от Д. Танев и отзивите на Л. Захариев и А. Бенбасат, едва ли някой ще прочете по-нататъшните раз съждения и виждания за книгата. Но и за това си има лек. Да не се върви по шаблона на мно гословието, а, доколкото е възможно, да има конфронтация - конфронтация в анализа на художествените достойнства и качества на кни гата. Луко Захариев например в своя отзив твър ди, че книгата „Автобиографизъм и творчество" е литературноисторическа. А по мое мнение още много трябва, за да стане действително добре намереното в тематично отношение изследване и литературноисторическо. Преди всич ко то е литературнокритическо, но по строго определен проблем - автобиографизмът в съ временната проза.