Боян Пенев: арфа и прашка

Преломът e между деветнадесето и двадесето столетие в българската история прелом и в душевността на националната интелигенция. Започва стръмният път към самопознание чрез страдание, към единство чрез противоречия. По този път - борба за духовен синтез - личността на Боян Пенев е епоха: по-богата, по-сложна и дълбока дори от богатото му и сложно творческо дело. Всъщност най-големият, неподражаем творчески връх на Б. Пенев е неговият духовен живот. В характера му намира завършен израз борбата на две поколения български интелигенти да надмогнат ограниченията на патриархално-колективистичния свят, да приближат националната психика към простора на философското мислене и дълбочината на психологическото самоопознаване. Боян Пенев се появява, за да въплъти успеха на тази борба. Усилията на прелома не браздят с пукнатини целостта на неговия характер; след трагичния опит на Яворов, Бояджиев и Дебелянов вихърът на промените е преломен, новото има корен дълбоко душата на българина. С монолитната внушителност на своя духовен свят, с волята, сублимирана в творчество, Б. Пенев сякаш повтаря нравствения подвиг на Пенчо Славейков. Но това повторение е неизбежното докосване на противоположности в края на всеки кръг. Целостта на Пенчо Славейков е резултат от това, което сам поетът нарече обич „баща ми в мен", - незагасналия духовен опит на голямата възрожденска традиция. Целостта у Боян Пенев идва от преодолените противоречия на утвърждаващата B c се нова епоха.