Споменното начало в една българска стихосбирка

„Жертвени клади" е първата цялостна стихосбирка на септемврийската поезия. Тя е и първата от трите дебютни книги на младите писатели около „Нов път“. Излязла през април 1924 г. под духовния патронаж на Георги Бакалов, книгата започва разпро странението си през месец май на същата година, след отменянето на първоначално наложената полицейска забрана. Заглавието „Жертвени клади" има своя история. В избора му елементът на спонтанност е сведен до минимум. Като словосъчетание то вече се е появявало в публицистичната статия „Нашият празник", а малко по-късно (20. ІХ. 1922) ще бъде употребено и в послеслова на Разцветников към една ученическа тетрадка стихове на Камен Зидаров". Още в първия брой на „Нов път" (1. XII. 1923), вероятно по инициатива на самия Разцветников, с това заглавие е онасловен общ стихотворен цикъл на Фурнаджиев, Разцветников и Каралийчев. Най-сетне самата стихосбирка „Жертвени клади" е загла вие и на един от двата обособени в нея цикъла. Привеждам тези известни на литературната ни история факти, за да аргументирам чрез тях два извода. Първо, образът-словосъчетание „жертвени клади" се е наложил в творческото самосъзнание на поета още преди съставянето на стихосбирката, показвайки своята жизненост в употреби, засвидетелствани в различни контекстове: публицистичен, литературнокритически, поетически. Второ, литературното самосъзнание на Разцветников, търсейки заглавие за една дебютна книга - обстоятелство с културноисторическа и социална тежест, - решава да се позове на траен, наложил се вече образ, а не да търси нов. То предпочита да си „спомни" едно утвърдило се словосъчетание, да реализира неговите изразни възможности. Това предпочитание говори за високата активност на споменното начало при озаглавяването, а следователно и при самото конципиране на сбирката. „Спомнянето" тук е проява на една специфична културна памет, която е несъотносима с повторението. Несъотносима, доколкото в първата книга на Разцветников явлението „вътрешно самоцитиране“ изобщо не е застъпено на равнището на по-големи лексикални цялости (изключенията - „Молитва“, „Сред запустение“ и „Полски стрели" - се свеждат до композиционно повторени или варирани строфи, респ. части от строфи).