Международна научна сесия по случай 150-годишнината от рождението на Райко Жинзифов

На 2 март 1989 г. в Благоевград се проведе международна научна сесия по случай 150 години от рождението на Райко Жинзифов (1839-1877). Тя бе организирана от Института за литература при БАН, Висшия педагоги чески институт в Благоевград и Общинската комисия за духовно развитие (Благоевград). Взеха участие учени от Съветския съюз и Чехословакия. Заседанията бяха ръководени от проф. Жельо Авджиев и проф. Дочо Леков. В своя доклад Дочо Леков очерта онези тенденции в книжовното дело на възрожденеца, които определят мястото му в цялостния развой на българската литература. Изследователят потърси както националните, така и общочовешките измерения на Жинзифовото слово. Тръгвайки от конкретни произведения, той разтълкува връзката им с традицията, ориги налния замисъл, актуалната за тогавашния исторически момент проблематика. „Райко Жинзифов в своето време и днес" бе онасловен докладът на проф. Илия Конев. Той щрихира биографията на българина от Велес през втората и третата четвърт на XIX в. Спря се върху погрешната теза за гръцкото съзнание на родителите му. Разгледа личността на възрожденеца в динамичен план - сред неговите съвременници и като незримо присъствие в настоящето. Задълбочен анализ на Жинзифовата пое зия направи Катя Станева. Тази проблематика бе продължена с изследването на Петър Па рашкевов „Митико-фолклорни пластове в поезията на Райко Жинзифов". Ст. н. с. Марина Чемоданова (СССР) говори за участието на Р. Жин зифов в сборника на Николай В. Гербел „Поэ зия славян". Проф. Зденек Урбан (ЧССР) изнесе факти за издирванията си в чехословашките архиви и книгохранилища. Намерените от него доку менти (две писма и една телеграма) свидетел ствуват за етническото единство на българските земи. Този въпрос бе в сърцевината и на доклада „Райко Жинзифов и българският език" от ст. н. с. Стоян Жерев. Убедително бе защитена тезата, че в езика на нашия възрожденец са отразени, макар и по-особено, най-важните тенденции в книжовноезиковото развитие след Кримската война, когато в резултат на интензивни унификационни процеси се очертава все по-определено неговият съвременен облик. Ст. н. с. Зина Маркова прочете своето изследване „Райко Жинзифов и църковният въпрос", като изтъкна, че борбата за самостоя телна българска църква е оставила трайна следа в публицистиката на книжовника. В същата насока ст. н. с. Виктор Косик (СССР) направи интересен паралел с разработката „Църковният въпрос и публицистиката на Райко Жинзифов и Константин Леонтиев". Осветлени бяха усилията на двамата лите ратори да повлияят на официалната руска позиция по жизненоважния за отечеството ни проблем. Преводаческото дело на Р. Жинзифов бе разгледано в доклада на Николай Аретов. Той се спря върху „Новобългарска сбирка" и цикъла стихове „Новобългарска гусла". Отбеляза, че Р. Жинзифов участвува активно в диалога на българите със света. От своя страна доц. Иван Павлов анализира Жинзифовия превод на „Краледворски ръкопис" като творческа интерпретация на едно историческо че тиво. • Върху проблемите на композицията в разказа „Прошетба" говори Илия Недин. Камен Михайлов направи извода, че Р. Жинзифов е един от първите литературни историци у нас. Той посочи, че интересите му са твърде ши роки - от старата книжнина до неговите пи шещи съвременници. Съобщение за три пре печатани стихотворения на Р. Жинзифов в „Съвременни книжки за прочитание от всекиго" направи Илиана Савова. В изказванията и разискванията взеха уча стие Йордан Ванчев и Дочо Леков. Сесията бе закрита със слово на Илия Конев. Росен Тахов