Бележки за процесуалността в българския литературен модернизъм

В тази статия процесът в българския литературен модернизъм се разглежда на три равнища, в три последователно обемащи се системи. Едната, най-обхватната и найабстрактната, е модернизмът като явление в националната ни литература; другата е творчеството на един отделен писател (Емануил Попдимитров); третата, най-тясната и най-конкретната, е една статия от автора на „Ирен" за американския писател Едгар Алан По (1809-1849). Тези три системи до голяма степен са взети произволно; те биха могли да бъдат и други. В случая по-важни са не конкретните системи, а фактът, че има различни системи, които могат да бъдат разбирани една чрез друга. Така процесът във всяка една от тях е показателен за процеса и в останалите две. Разсъжденията в статията се градят на положението, че литературният процес предполага вътрешно трансформиране на системи чрез постепенно заменяне или префункционализиране на някои от елементите им, при което в известни граници системите остават самотъждествени. Причина за процеса е относителната автономност на подсистемите в даде на система и следващите от това частична небалансираност и противоречие както между тях, така и между подсистемите и системата като цяло. Всяка от трите системи ще разглеждаме като съставена от - условно казано - философско-естетическа и естетико-поетическа подсистема. Те са взаимнозависими, съществуващи и в някаква степен изразяващи се една друга. Тяхното съотношение определя етапите в литературния процес при модернизма.