Никита Нанков

Важно място в работата на забележителния Форум на славянската научна мисъл зае секцията „Литературознание", представена тематично в шест подсекции и около 200 доклада, обхващащи развитието и взаимоотношенията на славянските литератури от Средновековието до нашето съвремие. Съществени страни в славянския литературен процес бяха разкрити на пленарното заседание при откриването на конгреса. Основни проблеми в областта на руско-българските културни и литературни взаимоотношения в началния етап на тях ното развитие постави Д. С. Лихачов (СССР) - „Особенности христианства на Руси", - като подчерта ролята на старобългарската литература в създаването и развоя на староруската книжнина.

Историко-логическите тълкувания на Елин Пелин лежат между два полюса: той е писател на физическото („Неговото творчество е плод на непосредствено, непревзето и неподправено отношение към селския живот." - Б. Ангелов, 1912 г.); той е писател на метафизическото („Той е поет, само поет. ... Дарбата на художни ка се състои в това: да изрази смисъла на неизразимото, на вечното, на бога." - Д. Кьорчев, 1922 г.). Най-продуктивно е диалектическото снемане на двете противоположности: разглеждането на Елин Пелин като езиково-художествено явление („Реализмът на Елин Пелин е никнал не само на тая вековна битово-селска народна поч ва, а и на идейните веяния на времето отпреди войните." - Ив. Мешеков; „характерното елинпелиновско усвояване на света, в което трайно и неделимо се съчетават предметност и лиризъм" - И. Панова; прозата на Елин Пелин като синтез на селската проза от края на века и модернистичното отношение към селото, повестта като жанров модел на света в „Гераците" -Н. Георгиев и др.).

Творбата е традицията на разночетенията И. Традицията става особено осезаема при съпоставително - «Стерео» - четене. В тази статия ще сравнявам някои страни на ренесансовата естетика и въплъщенията И в оригинала на «Хамлет» и на модернистичната естетика и въплъщенията И в стилистиката на превода и критическите интерпретации на трагедията от Гео Милев (1). Целта ми е да набележа някои важни смислови различия между оригинала и превода и, облегнат на тях, да погледна критично на един мит за превода, който, по-общо казано, има връзка с цялостното дело на Гео Милев и с някои особености на българския модернизъм изобщо. Двете естетики съпоставям по един пределно общ признак: отношението на субекта (човека, неговия разум, воля, действие) към обекта (света, природата, историята, Бога). В естетиката на Ренесанса има интимна, равноправна връзка между обект и субект. Съдържанието И е стихийното самоугвърждаване на индивида, а нейната структура - ренесансовият тип на неоплатонизма (2). В центъра на модернистичната естетика е абсолютният субект, който със своя ум, воля, действия създава и владее обекта, който е външен и поради това враждебен нему. «Ренесансовият» прочит на трагедията следва три общи положения: Спецификата на ренесансовия индивидуализъм в естетиката е била в: а) стихийното самоутвърждаване на човека, б) който мисли и действа артистично и в) който разбира заобикалящата го природна и историческа среда не субетанциално (от което би трябвало да се страхува), но самодостатъчно-съзерцателно (на което е могъл само да се наслаждава и майсторски да И подражава). (3) Ренесансовият индивидуализъм обаче не е абсолютен, а ограничен и това го прави трагично противоречив. В изкуството това се проявява чрез сблъсъка на титани, всеки от които иска да владее целия свят и които в своята борба взаимно се унищожават ( 4). Противоречивостта на ренесансовия индивидуализъм му е генетично присъща, но тя става особено остра при историческото изживяване на Ренесанса. Шекспировите трагедии са израз тъкмо на този процес; «Хамлет» е «трагедия на р<:~несансовия индивидуализъм»

Червената нишка през лабиринта на писаното от Умберто Еко - в научните, а донякъде и в художествените му текстове - е идеята за отворената творба (по-нататък, ОТ). Моите бележки пристъпват към тази идея с обходна маневра: те я визират посредством идеята на Еко за затворената творба (по-нататък, ЗТ)l. Основните черти на ЗТ ще извлека от някои ключови текстове на Еко за масовата и популярната култура • Много от тези текстове са били обсъждани като част от идеите на Еко и са били поставяни в техния италиански контекст3. Моят подход към ЗТ е по-различен. Аз имам трояка цел: 1) Да дам както инвариант на ЗТ (което значи да сторя същото и с ОТ), така и да задълбая в някои детайли. 2) Да погледна на идеите на Еко в по-широк (но не италиански) контекст, да посоча някои източници и парадигми, които мисълта му следва и които, доколкото зная, не са били обсъждани; това обаче не значи, че ще търся "влияния", а че разбирането на една мисловна система предполага и сравняването И с други системи. 3) Да се вгледам в някои вътрешни напрежения в мисълта на Еко.