Александър Геров - поет на нравственото и философското неспокойствие

Първият период от творчеството на А. Геров обхваща втората половина на 30-те началото на 40-те години. През 1934-1935 година се появяват, както свидетелства Б. Кунчев, първите му юношески стихотворения, някои от които печатани в перио диката". През 30-те години Геров е член на редакцията на в. „Ученически подем" "Звън" - ученически издания, където работи в средата на В. Петров, Б. Райнов, А. Вутимски; през 1938 г. участвува в сб. „Праг“, където са поместени и стихове Вутимски. През това време той печати в много издания: в. „Час“, „Литературен глас", сп. „Златорог“, „Българска мисъл“, „Светлоструй", а през 40-те години и във в. „Ли тературен живот“, „Литературен ек“, „Литературни новини“, „Млад кооператор" и др. От Един от представителите на поколението поети от 40-те години, А. Геров, влиза в поезията със свой оригинален глас, дава своя насока на някои от основните естетиче чески и художествени тенденции на това поколение. В някои от тези ранни сти хотворения се чувствува още несигурност, усещат се влияния от стиховете на Вутимски, В. Петров и др. (някои от които представляват общи черти и мотиви на поколението), но още тогава той пише стихотворения като „Земя“, „Път“, „Улица Шипка“, „Приятел“, „Рибар" (последното безспорно е оказало влияние върху стихо творението на В. Ханчев „Изтегляне на мрежите") и др., които показват, че още през тези години се очертават основните тенденции в творчеството на Геров с най-хубавите черти на неговата поезия.