Към теорията на епопеята като литературен жанр

Прякото проникване в темата-проблем за развитието и трансформациите на епопейния жанр в българската литература и фолклор крие потенциалната опасност от оплитане в паяжината на терминологичната неизясненост. Родната, а и чуждата литературна наука все още не е разграничила и не е дала предпочитание на нито един от термините, с които се обозначават произведения като „Илиада“, „Одисея“, „Махабхарата", „Рамаяна", „Песен за нибелунгите“, „Песен за Роланд“, „Поема за моя Сид“, „Слово за похода на Игор“, „Манас“, „Калевала“. Кой термин би бил най-подходящ - епос, епопея, епическа поема, героична поема, национална епопея, епически песни?... „Непрофесионалният" читател би потърсил помощта на справочната литература - речниците и енциклопедиите; ученикът или студентът - учебниците и учебните помагала със заглавие „Теория на литературата"; а специалистът - трудовете на учени класици или съвременници. Но терминологичното единство там липсва: не само различните автори, но един и същи автор, и при това в една и съща студия или книга, назо вава споменатите произведения с различни термини, които трудно се припокриват един C друг. Тази терминологична неизясненост представлява богато синонимно гнездо, което е много удобно за стилистични нужди, за избягване на тавтология. Но струва ли това стилистично улеснение терминологичния разнобой и доколко това неединство наистина е синонимно гнездо? Синонимни ли са термини, които сами по себе си ознаB чават различни неща, но с които определяме жанра на едно и също произведение? „Речник на литературните термини" (С., 1980, четвърто издание!) споменатите погоре произведения, а също така кой знае защо и „Фауст на Гьоте са определени като епопея: „Голяма стихотворна творба, изградена върху историческо събитие, с изклю чително значение за даден народ." В „Литературный энциклопедический словарь" (М., 1987) В. А. Сапогов определя епическите песни като един от най-старите жанрове на епоса - голяма група обективно-повествователни произведения, обединени от историко-героическа тематика и стихотворна форма. По-надолу авторът посочва видовете епически песни: стихотворния героичен епос („Илиада“, „Песен за Роланд“...), народните балади и предания, историческите песни. Като централни персонажи са определени човекът от героическото време (златният век") и историческите герои, чиито дела са идеализирани.