За художествената проза на Едгар Алан По на български

Постановка на проблема. Българските преводи на прозата на Е. По са неизследвано и поради това неосъзнавано (обратното също е вярно: неосъзнавано и поради това неизследвано) царство на българското културно-литературно съзнание, което засега за разлика от поетичните преводи на Георги Михайлов, безпогрешно свързвани със символизма, не е прокарало преки пътища към ясно осезаеми бъл гарски литературни модели, а много по-скрито и дълбинно е попило (в Бахтинов смисъл) в българското слово - художествено и нехудожествено. Другото име на тази мержелееща се Атлантида е културно-литературната чувствителност на бъл гарина от последните стотина години към ред особености на просвещенско-романтич ните мисловно-художествени построения. По-широкото изследване на този проблем, което тази статия е само част, показва, че тази чувствителност е, общо взето, не OT особено силна. OT За Но какво всъщност ще се изследва? Взирайки се в езика на прозата на Е. По на български, ще се опитам да щрихирам степента, в която този език носи някои главните естетико-поетични и мирогледни особености на оригиналната проза. еталон ще служи оригиналът - в него поетиката и мирогледът са постигнали найпълния си израз. Като спомагателен критерий ще използвам преводите на Бодлер, славещи се като най-популярните и културно значими преводи на прозата на аме риканския му събрат. При това двойно сравнение недвусмислено ще се откроят деструктивните (в смисъл на губене, на разсейване на културна информация) резул тати в предаването на тази проза на български. Сравнението с Бодлер също така ще покаже, че характерът на българските преводи дълбинно се определя не от евентуалния посредник (обикновено френски или руски), а от капацитета на българското литературно съзнание. По-нататък не се сравнява езикът на Е. По с езика на българ ските преводи - задача от компетентността на историята и критиката на превода. Съпоставя се отношението език (поетичен изказ) - художествен мироглед у Е. По, Бодлер и българските преводи; това е собствено компаративистичен проблем. Казано другояче, по-нататък се прави опит чрез сравняване на художествени текстове да се сравняват типове културно-литературни съзнания.