За някои метаморфози на нравственото в творчеството на Ф. М, Достоевски

Rce по-често в края на ХХ веr си задаваме въпроса: Как ще завърши, с какво бе изпълнен и какво ще ни донесе? И по традиционно специфичния начин на човешкото мислене ще се обърнем, ще се "върнем" в неговото начало. за да се опитаме да "осмислим" и края. Смятаме този въпрос за достатъчно сериозен, за да потърсим отговора във философско-човешкия му смисъл. А в такъв аспект въпросът ни конкретно ще бъде: "Какъв е човекът на ХХ век?" Ясно си даваме сметка за безкрайността на отговорите и измеренията му. Всъщност още отдавна Дж. Бруно изказва една успокоителна и в същото време твърде обезпокоителна сентенция за човека въобще. "Човекът е това, което може да бъде, но никога не е това, което може да бъде." В перспективата на безперспективно стта или в беэперспективността на перспективата, съдържаща се в тази мисъJI, ще се помъчим да потърсим отговора на въпроса, какъв е човекът в начал01о на ХХ век, и то в неговия литературен "зародиш", а именно 13 творчеството на Ф. М. Достоевски. Всеизвестна е тезата, че Достоевсни полага "началото на всички начала" на съвременната литература на ХХ век. Следователно той прави едно "изпреварващо фиксиране" на ней-същностните характеристики на човека на ХХ век. Н. Бердяев пише: "Достоевски е направил велико откритие за човека и от него се започва нова ера във вътрешната история на човека. След него човекът вече не е това, което е бил до него .. Само Ницше и Киркегор могат да разделят с Достоевски славата на начинатели на новата епоха ... "2 Достоевски "внася" нови духовни измерения, които коренно променят светоусещането на човека. В самото начало на литературната си дейност в едно писмо Достоевски пише: "Човекът е тайна. Тн трябва да бъде разгадана и ако я разгадаваш цял живот, не казвай, че си загубил времето си; аз се занимавам с тази тайна, понеже искам да бъде човек."3 На 18 години Достоевски заявява своето принципно ново отношение към човеи а и към смисъла на неговите занимания. В това изявление е 3аложена и е началото на тотална промяна в мисденето и чувствуването на човека, в представата му за истинност. Годината е 1839.