Судьба Пушкина. Роман-исследование от Борис Бурсов
-
Обхват на страниците:185-189Страници: 5ЕзикБългарскиБрой преглеждания:0ДОСТЪП: Free access
-
- Име: Иван Карадочев
- Инверсия: Карадочев, Иван
-
Ключови думиРезюмеВ епилога на своя роман изследване проф. Бурсов признава, че при написва нето на книгата си „Судьба Пушкина" се е учил от разказваческото изкуство на Достоевски. Доста странно признание от историк на литературата във време то, когато литературознанието като цяло все по-настойчиво претендира да му бъ де признат статут на точна наука. Или може би настойчивостта е вече притьпена и изследването на проф. Бурсов излиза от печат в критико-литературоведче ска ситуация, заредена с теоретическа и естетическа готовност да отдаде предпочитание на подобен тип съчинения. Ох ладняването към крайностите на има нентно-формалистичните подходи към ху дожествените текстове напоследък отново стимулира интереса към паратекстуални те детерминанти на художествеността и вече сме свидетели на всеобщо литерату роведческо усилие да се излезе извън рамките на структурно-функционалните проучвания, да се обвърже изучаването на художествената литература с тяхната общокултурна, идеологическа, естетиче ска и психологическа обусловеност. Мотивите на това движение са различни, различни са и изходните позиции на ли тературоведите, а това означава, че е различна и енергията, с която отправ ните точки зареждат копнежа им за синтетично обхващане на техния предмет в сложността на неговото създаване, съ ществуване и значение. И ако предиш ните две крупни проучвания на проф. Бурсов Национальное своеобразие рус ской литературы" и "Личность Достоев ского" трябваше поне у нас да доказват своята значимост, преодолявайки инер цията към иманентно-текстуалните из185- следвания, „Судьба Пушкина“ е в ръце те ни, когато сме склонни да отдадем предпочитанията си на подобен подход към литературата.