Огънят искри от всичко (Поезията на Магда Петканова)


  • Обхват на страниците:
    47
    -
    63
    Страници: 17
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    0
    ДОСТЪП: Free access
    ГОДИНА:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Резюме
    В известна степен името и на Магда Петканова потвърждава правилото за безпощадността на времето, рукнало като сприя върху живота на хората - формиращо го, разрушаващо го, завличащо го. Нейната поезия сега е почти неизвестна за младото поколение, но тя не ешумяла така много и преди години. По-иначе стои работата с драматургията й, в която има великолепни поетически открития. Те допълват нашето впечатление за лириката на тази авторка, защото внасят в нея такива нови, силни, ярки открития, каквито понякога няма в чисто" интимните и откровения. Разликата е в това, че з поемите и в стихотворните драми на писателката емоционалното слово някак си „обективизира" чужди съдби, преживявания и страсти, докато в „директната" си чувствена изповед поетесата визира чрез лирическата героиня самата себе си. Поради някои съдържателно-изобразителни особености в поезията на Магда Петканова много е удобно, а даже и необходимо, нейното лирическо творчество да бъде анализирано чрез едно хронологическо вглеждане в зародиша и в развоя на вдъхновението и на неговите характеристики. Само така ще си обясним и цената, и силата на дебютната и книга „Македонски песни" (1927 г.), а ще разберем и посетнешната отлика, валидна за емоционално-мисловния свят на поетесата в следващите и стихосбирки. Защото е очевидна разликата между втората книга („Изгубен камък“, 1933) и „Кавали свирят" (1939 г.). На едно място тя признава, че започва да печата през 1925 година в издавания „Вестник на жената“, но пише още от 1919 година - т. е. когато е деветнадесетгодишна. Стиховете и от това време сетне влизат в нейната дебютна стихосбирка.... Питам се какво звучи в моето съзнание, останало от поезияга на Магда Петканова? Навярно и аз някога съм се заблуждавал, че някои мотиви, разработки, внушения и въздействия, постигнати от авторката в песните за драмската ракия" и за „момините устни" са дело на фолклора. Каква извисяваща измама! Кой поет сега или в миналото би се отказал да оприличават стиховете му с народните създания? И наистина има ли очевидни признаци, по които да сме застраховани от подобна „лъжливост": Ако зажалиш нявга за драмска ракия, дойди на гости