С почит към Пенчо Славейков

В нашата национална литература Николай Лилиев възприема, прилага и усъвършенствув в лириката си словесния художествен опит на Пенчо Славейков. Но той е негов приемник ив п широк културологичен план - като театрал и преводач, като първостепенен книжовник във в рожденския и ерудитския смисъл на понятието. Тази приемственост, която времето и занапреде подкреня с нови доказателства от все още несъбраното и неизвестно на читателите творчество ва поета, е засвидетелствувана и в поредица от факти в живота му. Известна е голямата почит на поетите от поколението на Лилиев към Пенчо Славейков, изра зена в много техни прояви и текстове. Достатъчно е да си припомним част от Дебеляновите - докла дът му за Пенчо Славейков, две стихотворения („На Пенчо Славейков" и „Самотници“), есето 3 робската неволя в Пенчославейковата песен“ и т. н. Дебеляновият възглас: „жрец и воин на живот произнесен в стих с трагична екзалтация, се превръща в емблема, зад която израства с целия с духовен ръст непримиримата фигура на Пенчо Славейков. Изгнаническата смърт на Пенчо Славейков се посреща особено болезнено и трагично сред приятелите на Лилиев от групата на Димитър Подвързачов, който в сп. „Смях", бр. 53 от 1912. изразява общата покруса с думите: „Тая земя, девизът на която е: „Всички против всички", биз в последната година особено жестока към своя талантлив син. Пенчо умря на чужбина, внемоти почти. Един силен дух, един от малцината неподкупни българи, който живееше с добрите завети от старото и бодро минало. Осиротява България от хора! Осиротява от писатели! Остават купчая злобни вманначени неврастеници, с чепки коси в шепите, с ками между зъбите... Дали ще съуме България да оцени великата загуба?" В младежките си години Лилиев рядко изказва литературни мнения и пристрастия в печат няколко рецензин и статии, които написал тогава, му били поръчани от Бакалов и Подвързачов За неговото отношение към литературни събития, факти и хора писмата му предлагат многоповече информация. Така за утрото в памет на Пенчо Славейков, което организирали студентите от Со фийския университет и неговите приятели на 3 юни 1912г., той пише на Димчо Дебелянов следното „Почели сте паметта на Пенча. - Прекрасно! - Прекрасно е също, че залата била препълнен но аз се питам подобно Ш. Морис при друг случай, разбира се, колцина ли от събраните са могла да повторят един едничък стих поне от „Псалома". (Париж, 9. VI. 1912)