Книжовното наследство на Кирило-Методиевите ученици

През 1986 г. целият български народ тържествено отбеляза 1100-годишнината от идването на Кирило-Методиевите ученици в България. Този юбилей бе пред шествуван от друга важна дата - 1100 години от смъртта на славянския първоучител Методий. Двете забележителни годишнини продължават да ни вълнуват и сега. Ето защо ще спра вниманието на читателя върху книжовното наследство на КирилоМетодиевите ученици, което заема важен дял в културната съкровищница на Бълга рия и на славянството. След разгрома на славянската просвета във Велика Моравия и Панония мнозина Кирило-Методиеви ученици се устремяват към България. Ние не знаем техния точен брой и имена. От историческите извори са ни известни имената на Климент, Наум и Ангеларий. За тяхното пристигане в българската столица Плиска и за радушното им посрещане от страна на българския владетел княз Борис се разказва в Простран ното Климентово житие, съставено от Охридския архиепископ Теофилакт. В житието между другото се съобщава, че наскоро след пристигането на учениците Ангеларий починал. Известно ни е също името на Методиевия ученик епископ Константин, който по времето на Борис и Симеон живее и работи в Преславската област. Кратки сведения за него ни е оставил в една приписка преславският книжовник Тудор черноризец Доксов. OT на на H В Теофилактовото житие се дават важни сведения за книжовната дейност Климент Охридски. Тяхната достоверност се потвърждава по най-категоричен начин съдържанието на достигналите до нас славянски ръкописни книги. Още в средата миналия век биват открити редица слова и поучения, носещи наслов с името Климент: Климента епископа словеньскаго, сватаго Канмента, Климента епископа Величьскаго и т. н. За първите откриватели и изследователи на тези слова поучения няма съмнение, че това са произведения на Климент Охридски. Неговата книжовно-проповедническа дейност е описана подробно в Теофилактовото житие, където се казва следното: „Той съставил прости и ясни слова за всички празници, които не съдържат нищо дълбоко и много мъдро, но които са понятни за най-простия българин."1 Тук няма да изреждам всички слова и поучения, които днес с по-голяма или по-малка сигурност се приписват на Климент Охридски, нито ще се спирам литературните особености на такива образци на средновековното ораторско изкуство, каквито са Похвално слово за Кирил Философ, Похвално слово за архистратезите Михаил и Гавриил, словото за Лазар, наставленията за празниците и т. н.