За музикалната структура на Четири квартета от Т. С. Елиът

„Четири квартета“ е един от безспорните върхове в поетичното творчество на Т.С. Елиът. Той може би се изявява като по-вещ анализатор на съвременното западно общество в „Пустата земя“ или като по-нежен лирик в „Поеми на Ариел", но по труд ност на поставената задача „Квартетите" стоят над всичко. Дори взет отделно, първият „Квартет" - „Бърнт Нортън" - е с твърде сложна конструкция, а последвалото стриктно спазване на неговата схема в следващите три несъмнено е поставило пред поета трудни за разрешаване технически проблеми. Четирите поеми са почти еднакво дълги, разглеждат едни и същи теми и са построени в пет части с идентична форма. Така те притежават формално единство, постигнато с техническа виртуозност, която сама по себе си е крупно постижение.е Това не означава, че Елиът е привърженик на самоцелните поетични експерименти - за него те са средство за изразяване на опреде лени иден. В „Четири квартета" тези идеи са свързани с времето и безвремието, вечното и преходното, които са представени контрастно, като два различни аспекта на реалността. Още от 1915 г., когато излиза първият му сборник стихове, Елиът е един от новаторите във формата на англоезичната поезия, а дълбокият му интерес към„техниката" на словесното изразяване личи ясно и от критическите му изследвання. В тях той неведнъж изтъква необходимостта от единство между съдържание форма, защото фундаменталните истини в изкуството могат да бъдат изразени само чрез „вида и формата“. Върху този проблем той разсъждава и в „Четири квартета".