За литературната еволюция

Положението на историята на литературата сред другите културни дисциплини продължава да си остава като на колониална държава. От една страна, тя до голяма степен езавладяна от инди видуалистическия психологизъм (особено на Запад), при който въпросът за литературата неправилно се заменя с въпроса за авторската психология, а въпросът за литературната еволюция - с въпроса за генезиса на литературните явления. От друга страна, опростеният каузален подход към литера турния ред води до разрив между точката, от която започва литературният ред - а тя винаги пред ставлява главни и дълги социални редове - и самия литературен ред. Изграждането на затворен литературен ред и разглеждането на еволюцията вътре в него непрекъснато се сблъсква със съседни културни, битови в широкия смисъл социални редове и значи е обречено на непълнота. Теорията за ценностите в литературната наука доведе до опасността да бъдат изучавани главните, но всъщност отделни явления и прави историята на литературата да прилича на „история на генералите". Сля пата съпротива срещу историята на генералите", от своя страна, предизвика интерес към изучава нето на масовата литература, но без ясно да се осъзнават теоретично методите за нейното изучаване и характера на значението й. И накрая, връзката между историята на литературата и живата съвременна литература връзка изгодна и необходима за науката - се оказва невинаги необходима и изгодна за една раз виваща се литература, чиито представители са готови да смятат историята на литературата за утвър ждаване на едни или други традиционни норми и закони и смесват „историчността на литератур ното явление с историзъм", прилаган към него. 2. За да стане най-после наука, историята на литературата трябва да има претенция за досто верност. Необходимо е да бъдат преразгледани всичките и термини и особено самият термин исто рия на литературата". Той е необичайно широк, обхваща и материалната история на художествената литература, и историята на словесността и на писмеността изобщо; терминът се оказва и претен циозен, защото от историята на литературата“ се очаква да стане дисциплина, готова да влезе в „историята на културата" като научно-обработен ред. Но засега тя няма това право. Историческите изследвания всъщност се разпадат най-малко на два основни типа в зависимост от наблюдателния пункт: изследване на генезиса на литературните явления и изследване на сво люция па на литературния ред, на литературната изменчивост. От гледната точка зависи не само значението, но и характерът на изучаваното явление: момен тът на генезиса в изследването на литературната еволюция има своето значение и своя характер, естествено не същите, както в изследването на самия генези