Динамика на литературните стереотипи

Въвеждането в обръщение на термина литературен стереотип намира основание поне в няколко факта. Най-същественият от тях е промененото разбиране спрямо развойните процеси - както общокултурните, така и частните. Подобен под ход изявява един механизъм, за който ще стане дума по-нататък и който ще се окаже общ закон с глобално приложение. Става дума за преименуването. С оглед на разглеж даното понятие метафоричната стилистична конструкция („културен стереотип", „литературен стереотип"), прилагана най-общо към явления и факти, се кодифицира по нов начин - терминологично, посредством регламентирания приоритет на ней ната називна функция. С това се сключва първият кръг от семантично изместване и започва ново движение по спиралата: от денотативно-буквалното (печатарско оръ дие за размножаване на текстове), през метафорния „пренос" с посока психологични явления (утвърден начин на поведение, който изявява обикновено възпроизвеждане при определени условия) към изграждане на називен код спрямо избрания за озна чаване нов денотат (терминологизация). Тази първа метафоризация ясно показва механизма на преименуването - посредством поставяне на определен знак в проме нени комуникативни условия (нова семантична парадигма: вместо печатарска- психологическа), създаване условия за обслужване на нови съобщения, замяна на денотата. Появата на желание за ново съобщение наред с променената семантична парадигма кодифицират новите правила за включване и изключване на съответния знак. Следва повторението на процеса с пренасочване на ориентацията на знака от Психологическата към литературната сбласт. ска Преименуването стана възможно след продължителна работа на термини, поня тия и представи, които подготвиха преразглеждането на проблема за клишето (стилистичната формула, възпроизвеждания модел). Не е нужно да споменавам, че редица автори и разработки, разположени различно във времето и „словесното пространство, изградиха неназованата теория на клишето и назованата поетика на клишето. Известно е, че средновековната естетика осъществява усилията си в такава насока. Излишно е да подчертавам, че сходен характер имат нормативистичните възгледи (естетически и поетистични), школи и направления. Цялата работа е, разбира се, че не опозицията норма - свобода стои в центъра на проблема. В това отношение волунтаристичната романтистична естетика създава достатъчно категорични кли шета. Осъзнаването на проблема по този начин всъщност представя нашето разбиране за споменатите явления и процеси. Ето защо безпомощно ще се окаже връ щането във времето, за да обосновем първопричината или първоавторитетите. Това ще бъде налагане на въглед със задна дата.