Дуелът Иван Вазов – Петко Славейков (из историята на една вражда)

Ако един ден историята на българските литературни нрави бъде написана, в нея непременно ще има глава с едрото заглавие „ДУЕЛИ". Дуели не като метафора на словесни битки, а като истински двубои с шпага или пистолет в ръка. Имало е у нас рицари на перото. Имало е обаче и рицари на оръжието. Имало е рицари на честта! Ако войната е продължение на политиката с други сред ства, то и дуелът е продължение на литературната свада с други средства (етимологически дуел идва от лат duellum, старинна форма за bellum - война). До него се стига тогава, когато думите са изчерпани. Когато острието им е изхабено. Когато силата им е изразходвана. Дуелът докумен тира безсилието на словото