Магичността на словото

Свикнали сме да разглеждаме словото като явление на смисъла и правилно го отъждествяваме със смисъла. Но при това често забравяме за словото именно като за явление на смисъла, докато паралелно с отъждествяването, споме нато по-горе, е възможно и друго отъждествяване - на словото и явлението. Наи стина словото е толкова вътре в нас, колкото и извън нас, и ако сме прави, уважа вайки словото като събитие от нашия съкровен живот, то не трябва да забравяме, че то е нещо, което вече отдавна е престанало да бъде в наша власт и се намира в природата, откъснато от нашата воля. Докато все още имаме свобода над словото, то липсва, а веднага, щом възникне, изгубваме своя произвол. „Словото е като вра беца: изпуснеш ли го - няма да го хванеш" - поучава народната мъдрост. При това постоянно се забравя за тази принудителна страна на словото, особено от хората, съпричастни на науката, макар че народът като цяло не забравя за нея; забрава от такъв тип не може да премине безнаказано при отчитане на силата и могъществото на словото, което на свой ред води не само към теоретични грешки, a но и към обществени и лични простъпки, които понякога не могат да бъдат назовани другояче освен като престъпления.