Окървавената нива. Изображения на престъплението в „Татул“ и „Снаха“ на Георги Караславов
-
Обхват на страниците:64-74Страници: 11ЕзикБългарскиБрой преглеждания:3ДОСТЪП: Free access
-
- Име: Николай Аретов
- Инверсия: Аретов, Николай
- E-mail: [email protected]
- Институция: Institute for Literature, BAS
- Identifiers:
Николай Аретов е доктор на филологическите науки, професор в Института за литература при БАН, главен редактор на списание „Литературна мисъл“, преподавател в Софийския университет. Научните му интереси са в областта на литературната история, сравнителното литературознание, историята на културата. Автор е на книгите „Преводната белетристика от първата половина на ХIХ в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията“ (1990), „Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления“ (1994, 2007), „Българското възраждане и Европа“ (2001), „Национална митология и национална литература. Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от ХVІІІ и ХІХ век“ (2006), „Българската литература от епохата на националното възраждане“ (2009), „Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене“ (2011), „Софроний Врачански. Живот и дело“ (2017), „Иван Найденов: За право и напредък. Мемоари. Писма“ (2019), „Семейни истории“ (2020). Председател на Академичния кръг по сравнително литературознание.
-
Проблемна областКлючови думиРезюме
Οще от времето на Ал. Веселовски е известно, че изграждането на представата за литературата като процес, като развитие на нещо относително постоянно може да се строи върху съпоставяне на различни варианти от някои устойчиви образувания, каквито са сюжетите и мотивите. Те предлагат интересни образци, в които някакъв архитип или инвариант се реализира в разнообразни значими конкретизации. Сюжетите с престъпления отдавна присъству ват в човешката словесност, те са изграждани от различни мотиви и съдържат различни представи за това, което се възприема като престъпление, различни са конкретните авторски подбуди, които определят отношението към тях, различен е и отпечатъкът, който времето полага. Същевременно те съдържат нещо неизменно грубото, обикновено кърваво погазване на някакъв неоспорим за епохата закон.