По следите на Мадлен

В първата си лекция се опитах да демонстрирам текста на Пруст като преживяване: не просто като стилистична структура, а като субективно, несъзнателно, сетивно преживяване. Тук ще продължа да илюстрирам това чрез анализ на прочутия епизод с курабийката «мадлен»(2), който ще ни отведе извън рамките на текстовия анализ. Разбира се, аз ще използвам някои похвати на стилистичния анализ и при разглеждането на ръкописните версии ще препращам към «текстовата генетика». Вниманието ми обаче ще бъде насочено предимно към сетивното преживяване в основата на спонтанната памет.