Юлия Кръстева: полилогическият облог

Теоретичното творчество на Юлия Кръстева развива проблема за майчинството и за материнската фигура в панятийните рамки на различни дисциплини: лингвистика и поетика, психоанализа и семиотика, епистемология и метафизика, антропология и история на изкуството, религията, политическите идеи. Това развитие проявява проблема в двоен смисъл: от една страна, то го концептуализира; от друга страна, 1ro го изважда като скрит образ от фотографска плака. Второто значение предполага, че майчиното «пространство наспроти разума» е било винаги нече налично в разгръщането на различните изкази, но забулено. Предрешено. С оглед мита за поглъщането на Метида от Зевс, може да се каже: погълнато. За да стане възможно проникването до това скрито пространство, теоретичните подходи на Кръстева се насочват към други сф(~ри на означителни практики - т.е. към сфери на дейност, които разкриват процеса на ставането на знака. В двойния си модус на конституиране и пре-косяване(l) на знаковата система, означителните практики обемат създаването и раз-създаването на говорещия субект и неговата себетъжцеств~~ност. Ето защо те предполагат един незавършен, двоящ се и фрагментарен, множествен и динамичен, обзет от болка и екстаз «субект», който е разглежцан от Кръстева като субект-в-процес. Художествената практика, ситуацията на пренасяне(2), и, най-неортодоксално, актът на раждане, разбиран като зона на раздвоена символизация, предлагат своите различни гледни точки към винаги несигурната сцена отвъд означаването - там, където «Се зачева едно тяло, една самоличност, един знаю>(З). Така че интердисциплинарността на теоретичния изказ на Кръстева се разгръща посредством множеството подстъпи, предоставяни от такива практики, като се започне с художественото пре-косяване на знаците и се стигне до драстично<::rrа на акт така физически - но, настоява Кръстева, от друга страна, така кодиран и зашифрован - като акта на раждане.