Методологическа дискусия (Граници и възможности на литературознанието, сборник)

Двадесетият век освен с огромните постижения на т. нар. практическо ли тературознание се характеризира с още един много съществен спор - пробле мът за методологията на литературовед ските изследвания. И ако за миналия век можем в най-добрия случай да спо менем не повече от три основни на правления в литературознанието и ня колко немногобройни техни модификации, то сега десетгодишното съществуване на една литературоведска школа се счита дори и от самите и представители за прекалено дълъг период, самите те бър зат да ревизират позициите си, за да предложат по-адекватна гледна точка, съобразена с постиженията, родени в т. нар. методологическа дискусия. Последните книги на парижкия структурализъм излизаха в края на седемдесетте години, а днес дори техните автори ед ва ли си мислят за тях с пълно убеж дение. Да не говорим, че проблемите на структурализма отдавна вече не са в центъра на литературоведската дискусия. Двадесет години съществуват школите в Тарту и Констанц, но ако проследим по-внимателно пътищата на тяхното раз витие, ще установим, че това не са съ щите тези школи от времето на тяхната поява. Многобройни ревизии и междинни баланси" преживяха те от самите им създатели, за да говорим за тях като за нещо установено и непротиворечиво в същността си. И тези различия с началото не са следствие само на логич ното развитие на основополагащата идея, вървяща към своето по-пълно и по-съ вършено реализиране, а са плод на все по-ясно осъзнаващо се преливане и вза имно влияние на отделните позиции. И ако за методологическата ситуация от шестдесетте години до средата на се демдесетте беше характерино именно ряз кото противопоставяне на отделните направления, то от средата на седемде сетте години насам е характерна точно противоположната тенденция. За това естествено причината е не само изчерпването на отделните школи като вът решен потенциален заряд, но, струва ми ce - достигането на тяхната зрелост. Зрялото и качествено разработване на литературоведската проблематика не мо жеше да не доведе до възникване на Идеята за една същностна интеграция на отделните направления на базата на достигнатите резултати, защото само не добросъвестен поглед може да не види както постиженията на другите", така и собствените ограничения. В скоби ка зано, това е може би вътрешната логи ка на формулировката „граници и въз можности на литературознанието", пред ложена от проф. Атанас Натев.