„Светлосенките на таланта” от Александър Спиридонов. Йордан Каменов. „Тодор Траянов. Нови изследвания”. Сборник

Светлосенките на таланта" представлява важен момент в развитието на автора. Спиридонов е известен като литературен критик с темпера ментно и остро перо, със своя позиция, която е готов да отстоява винаги и навсякъде. Духовна енергия и критически патос пронизват и рецензните му върху дадени творби, и разсъжденията му в статии върху актуални тенденции и проблеми, и в профилите на поети и белетристи, чието развитие внимателно следи. В послед ната му засега книга акцентът пада върху проявленията на истинския талант: увлече нията и пристрастията му, успехите и времен ните му неудачи. Авторът не разкъсва връз ката индивидуално творчество - литературен 146 процес и това му позволява да аргументира убедително своите заключения. „Светлосенките на таланта" е грижливо и прецизно съставен сборник и по отношение на композиция, и в тематично-проблемно отношение, и като разнообразие на похвати и критически техники Отделните му части „Традиция и новаторство", „Профили“ и „Критически дневник" състав ляват три етапа от самата литературна критика: оперативният жанр (рецензията), профилът и обзорно-проблемната статия. Така организиран, материалът ни дава възможност да проследим визуално критическия процес от единичния фрагмент до цялото. Добрата организация се проявява и във всеки от тези раздели, конто са здрави ядра от цялостния авторов замисъл. „Традиция и новаторство" включва четири статии: „Априлският дух и литературата", „Социално, национално и интернационално", „Селянофилът“ и „Вапцаров - наш съвремен ник", но още заглавията подсказват единното им звучене. Авторът си е поставил за цел да очертае най-важното от литературните тенденции и явления през 60-те години и чрез тях да осмисли хода на днешното развитие. Навре менните позовавания върху творчеството на поети и белетристи разкриват приемствеността между поколенията в областта на идеите, на социалния им заряд и художественото им пре творяване. Ал. Спиридонов е успял да вплете индивидуалния натюрел на белетристи като Б. Райнов, А. Гуляшки, К. Калчев, Ив. Пе тров, Д. Фучеджиев, И. Радичков, Г. Мишев и др., поети като Г. Джагаров, Л. Левчев, Слав Хр. Караславов в общия развой на социо културните процеси с оглед на „проблема за качеството - като проблем за героя и кон фликта, за идейно-естетическото извисяване на съвременната ни литература, за преодоляване на сивотата и посредствеността“ (с. 23) и на тази база да изведе актуалните задачи пред съвременния литературен процес. В идейнограждански план ръководна нишка в анализите на Спиридонов е единството на социално - национално-интернационално. Неслучайно критикът взема за основа на своите тълкувания благодатното време на годините след Април ския пленум, когато литературата е наситена със съдбоносни конфликти от нравственоестетически характер, когато откровено и не лицеприятно се спори за съдържанието и фор мата за героите и конфликтите, за региона и извисяването му на общонационално и общо човешко равнище. В патоса на тогавашното време авторът намира не само опорните точки на някои от днешните тенденции и в положи телен, и в отрицателен смисъл, но чувствува и духовна приобщеност към него. Защото Ал. Спи ридонов не е от типа литературни критици, които осмислят безстрастно или чисто лите ратуроведски поуките от миналото. За него всеки момент, всеки детайл от литературния живот и нрави са възможност за наблюдения, за сравнения с настоящето, за позоваване или отричане.