„Примитивът” като семантична и естетическа категория в критическите текстове на 20-те и 60-те години

С такива характеристики на литературния живот като повишен интерес към националното своеобразие на литературата, осмислянето на примитива като есте тическа категория 60-те години наподобяват културната ситуация на 20-те години, доказвайки, че литературният процес се гради на повторителност, осъществена на различно равнище. Културните програми на творците от 20-те години са обединени от повика за „връщане към родното“. И ако „родно" събирателно обозначава стойности, съхрани ли в себе си автентично-националното (фолклора, народното битие, земята), то дру гият елемент на културния девиз - връщане" - сочи, че най-често тези стойности се търсят в миналото, в първично-естественото съществуване. В критически и есте тически статии от 20-те години културният девиз „връщане към родното“ е толкова често срещащ се, че приема вида на езикова формула, чиято устойчивост доказва повторяемостта на посочените два аспекта както за художествената практика, така и за нейната критическа рецепция. Разбира се, наличието на определена естетическа програма не означава „покорство" на всички културни факти пред нея. Със своята разнопосочност литературният живот се съпротивлява на свеждането му до една единствена категория. Културната програма по-скоро има характер на повеля. Литературните факти се организират спрямо нея интенционално, а не нормативно (В този смисъл спрямо разглеждания проблем голямото изключение на 20-те години лириката на Смирненски.)